Да свириш прогресив метъл е като да участваш в състезание по дебати – колкото и да се стараеш, винаги ще се намери някой специалист, за да ти обясни къде бъркаш и как трябва да се коригираш. За разлика от болшинството си колеги, обременени от комплексите на жанра, Threshold никога не са се опитвали да доказват каквото и да е пред когото и да е. Придържането към този манталитет може би лиши групата от заслужено признание и комерсиален успех, но ѝ позволи да съхрани и развие уникалната си фраза. Фраза, чието съчетание между интелигентност, красота и сдържана меланхолия винаги е било гаранция за качество.
“For the Journey” се появява две години след твърде музикантския и вглъбен “March of Progress”, за да върне фокуса върху песенното начало, разкривайки някои общи черти с хитовия “Subsurface”. Тук няма изненади и непредвидени експерименти – само една съсредоточена и зряла банда, която се представя на върха на възможностите си. И в десетия си албум британският секстет поддържа познатото ниво на изисканост, но така и не изпада в елитарни залитания. Напротив, осемте нови композиции са сред най-вдъхновените и запомнящи се изобретения на Threshold от дълго време насам.
Балансът между комплексните пейзажи на “The Box” и хитовите мелодии в “Autumn Red” е реализиран по майсторски плавно; темите преливат неусетно помежду си и обгръщат слушателя в калейдоскоп от емоции и идеи, постоянно разкриващ по нещо ново. В него се промъкват още детайлни и внимателно построени сола, които винаги обслужват нуждите на конкретната пиеса, вместо да я подчиняват на самоцелни инструментални демонстрации. Високият, рафиниран глас на завърналия се ветеран Damian Wilson се вписва напълно органично в музикалната тъкан и вече почти не се замисляме как биха звучали парчетата в изпълнение на Mac. Традиционното противоборство между топлия китарен тон на Karl Groom и атмосферичното пиано на Richard West отново е крайъгълен камък на творбата, а поетичните, по философски проникновени текстове на последния дават немалко материал за размисъл.
Радващата достъпност на “For the Journey” е постигната не с цената на някаква комерсиална радиофоничност, а благодарение на чистото умение създателите му. Те упорито продължават да странят от механичното музициране, превърнало се в криворазбран и жалък стандарт на едно направление, чиято оригинална цел бе събарянето на всякакви артистични бариери. Threshold знаят, че пътешествието е по-важно от крайната цел, и разказът им за него е поднесен като пред приятели – открито, задушевно и непосредствено.
