Противоречивият японски писател Масару Емото (известен с твърдението си, че водните молекули се влияят от човешките мисли) твърди в популярната си книга “Тайният живот на водата”, че “ако се чувстваш изгубен, колеблив или слаб, трябва да се завърнеш към истинското си аз - място, където ще преоткриеш естеството си, като силен и красив разцъфтял лотос, дори сред мръсното кално блато”. Тази негова философия се оказва и пълно отражение на развитието на шведите Evergrey. След леко изморения, макар и страшно емоционален и поетичен “Glorious Collision”, те избират пътя към доказаната формула. Формула, дарила ни с безценни шедьоври като “Recreation Day” и “The Inner Circle”.

Шумът около дългоочаквания девети опус на бандата започна да се вдига още преди месеци, когато се разпространи информацията за промени в състава и записването на концептуален албум - първия им такъв от десет години насам. И макар че “Monday Morning Apocalypse”, “Torn” и “Glorious Collision” да ни подариха някои страхотни диаманти, голяма част от феновете на Evergrey са се влюбили в творчеството им именно с концептуалните им предшественици, благодарение на индивидуалния композиторски почерк на лидера им Tom Englund и таланта му да разказва дълбоко емоционални истории с експресивния си глас. Приятната изненада при актуалния “Hymns for the Broken” се оказва не само концептуалната му натура, но и завръщането на новия “стар” състав, включващ китарния виртуоз Henrik Danhage (изковал страхотни сола в периода 2001 - 2008) и техничния барабанист Jonas Ekdahl (подвизавал се в бандата между 2003 и 2010).

Звученето на ” Hymns for the Broken” може да бъде описано като перфектен синтез от обречеността на “The Inner Circle” и безумната китарна тежест на “Torn”. Концепцията се върти около вътрешната психологична война в съществото на хората при определени обстоятелства. Бойното поле е използвано като метафора за трудностите и страховете, през които всеки един от нас преминава в определен период от живота си. Клавирите най-накрая играят важна роля отново, изграждайки ключови моменти от записа, като страхотното пиано соло в магнетичната “A New Dawn”, въздействащото интро на среднотемповата “Wake A Change”, класически издържаната балада “Missing You” (напомняща изключително много на “Closure”) , обречената мелодия на “The Grand Collapse”, представляваща своеобразна кулминация в диска, и елегичния финал “The Aftermath”. Вокалите на Tom както винаги спират дъха със сивите си оттенъци, без които един албум на Evergrey не би могъл да съществува. Композициите са изключително разгърнати и демонстрират всички силни страни на бандата, а песните се допълват и изковават един неразрушим монумент.

“Hymns for the Broken” е ултимативният албум на Evergrey. Той може да не е връхната точка в кариерата им, но изгражда вечен мост между старото и новото в бандата. Тук са всички онези елементи, които липсваха на обожателите на “златния вечносив период”, но те са просто парче от пъзела, завършен от всичко, което прави бандата непоклатима и модерна през 2014-а година.