Още от обложката и заглавието на това издание става ясно, че ни чака нещо нестандартно. Орган, странни звуци, симфонични вмъквания, психеделичен блек - определено не е музика за всяко настроение и музикален вкус. Групата е полска, нейното име е Devilish Impressions и проповядват прокълнати сатанински строфи. Въпреки че излизат от сцена, в която най-силно изявен и най-титулован е бруталния дет, Devilish са избрали за себе си друг път. Нехарактерни вокали, дело на Quazarre (известен ни още от Asgaard), смесени между чисти и харш, на места звучат близо до истерията. Определено става въпрос за сатанизъм, за разлика обаче от стандартния т. нар. тру блек, тук няма да слушате просто бял шум, но в никакъв случай няма да се сблъскате и с някаква мелодичност, поне в стандартната й форма. Странности ни заливат отвсякъде! На моменти пропагандата за славене на владетеля на подземното минава в почти речетативна форма. Единственото, което придава смисъл между песните, са симфоничните пасажи, които са завидно здрави. За кратки секунди в началото на “Dracula's Mechchanized Universe”, Devilish напомнят за малко на Dimmu Borgir. Малко са като цяло заемките от други групи и трудно могат да се дефинират с точност. Споменатата “Dracula's Mechchanized Universe” най-много се доближава до определението и нужните характеристики на симфоничен блек, но Arcturus-ките влияния тук-таме ни карат да сме внимателни в обобщенията, и то не само за тази песен. Доста разчупен барабанен ритъм, достоен да се определи дори като прогресив, и експерименти със звученето на китарите ще чуем не на едно място; изобщо нестандартни търсения характеризират “Plurima Mortis Imago” - плашещият дебют на Devilish Impressions. Прави впечатление, че клавирите и кийбордно-ориентираните ефекти са почти равнопоставени с останалата част от инструментите. Интересното е, че всяка песен допринася с малко за цялостното възприятие на албума. “Funeral Of God” претърпява неколкократна смяна на ритъма, без чуваема връзка песента изцяло се променя и то неведнъж, като освен Quazarre ни напяват и някакви електронни гласове. Човек би очаквал някакъв остър звук с избичени високи, но напротив - продукцията е адски загладена, което прави всички ефекти и инструменти лесно разпознаваеми. “Очаквай неочакваното” спокойно би могло да е подзаглавието на “Plurima Mortis Imago”. Вероятно всеки би възприел албумът по различен начин и гореописаният представя само една гледна точка. Наистина е необходима определена настройка, за да се слуша това нещо, особено в лицето на 10-минутната “Smell Of Death”, което си е доста по блек стандартите. Тя доста продължително обобщава чутото досега, със задължителното явно повторение на числото на дявола и резките и неочаквани смени на ритъма и цялостната мелодика. Тук правят впечатление и няколкото солови китарни изяви. За финал ни се предлага може би най-изчистената композиция, в която можем да припознаем наистина някакво подобие на блек – “Satanic Chaos Symphony”.

Съветвам ви да чуете авангардния дебют на Devilish Impressions – “Plurima Mortis Imago”, дори просто от чисто любопитство, но подходете внимателно, за да не си загубите психиката сред тази безумна разходка в ада.