Пет години минаха, откакто се появи предишният албум на Пропаганда - “Лице в Лице”. Пет години, през които се смени едно поколение в българската метъл сцена. Няма ги вече повечето банди от тогава – и Suffer H, и Insmouth, и Kartzer, и много други. Днес клубовете са различни, бандите са различни, мисленето е различно... А Пропаганда са все още тук и са все същите – страхотни музиканти, страхотни професионалисти, отдадени докрай на музиката, която свирят. И не са само някаква сянка или спомен от миналото. Те са тук и сега и измитат пода с много от новите герои...

В музикално отношение “Белези” като цяло бие предшественика си по всички линии. Песните са по-тежки, но и по-мелодични, по-разчупени, по музикантски. Също така Пропаганда са успели да преодолеят основния, според мен, недостатък на предишния албум – “Лице В Лице” звучеше като нещо средно между Pantera и Machine Head, без въобще да прави някакви крачки встрани от това сравнение. “Белези” вече е друга работа – стилът е същият, но я има онази щипка оригиналност и идентичност, която те кара да идентифицираш музиката със самата банда, а не като клонинг на гореспоменатите. Отварящата “Теория На Оцеляването” трябва да стане учебникарски пример за нестандартните структури на песните в модерния метъл. Няма отделни куплет или припев, а рифовете се сменят почти на всеки такт, наслагани са няколко пласта вокали и резултатът е просто невероятен! Като слушаш тази песен, ти иде да късаш глави и да крещиш! “Без Капка Цвят” е малко по-бавна, по-спокойна песен, посветена на сивото всекидневие. Песента има доста запомнящ се припев и неслучайно е избрана да е първият сингъл от албума. “След 4 Игли” е по-мелодична, че направо и баладична песен. Балансът между мелодия и агресия винаги е бил едно от основните достойнства на музиката на Пропаганда. Също така най-сетне можем да чуем и запис на “Тази Ярост”, която е песен на поне пет години. Такава е и “116”. Но между тях и по-новите парчета в никакъв случай не зее някаква пропаст в стилово отношение. След затварящият трашок “Войната в Нас” (едно от най-яките парчета в диска!) остава един приятен вкус на задоволство от чутото. Защото като се замсили човек, този албум няма никакви особено явни недостатъци. А това е голяма стъпка напред за сцената въобще!

Ако става въпрос за звука, албумът, дет се вика, тотално “звуква”. Отчетливо се чуват всички отделни инструменти, вокалите са добре изпяти, добре смесени... абе въобще класа отвсякъде. Хубавият звук помага на диска да се пренесе и онова впечатление, което предполагам всеки, който е гледал бандата на живо, има – а именно, че Пропаганда свирят страхотно. В текстово отношение “Белези” е абсолютен шедьовър. Текстовете на Мирослав Моравски (барабанистът на групата) са доста по-задълбочени и добре измислени от тези на повечето съвременни родни банди. Те са вдъхновени от реалността около нас, в тях са залегнали мисли, които без съмнение в една или друга форма са минавали през главите на всички, които живеят в България. В това отношение Пропаганда напомнят доста приятно на по-старите български метъл банди като Ер Малък и Ахат, чиито лирики намираха типично българското и са на практика непреведими. Доста по-добре от преписаните от английски и лишени от идентичност текстове на по-новите банди. 1:0 за олдскуула!

Пропаганда заслужават цялото уважение на света, заради това, което са направили. След една голяма пауза в развитието на бандата през 2003-4 година, когато те въобще не свириха на живо, след завръщането им на сцената и няколко обезкуражаващо нископосетени концерта, Пропаганда се изправят като един Феникс от пепелта, по-силни от всякога. И заемат заслужено едно от титулярните места в българския метъл. Защото сега те събират маса народ на концертите си, канят ги по фестивали като One Day Overground и всичко това е постигнато с много труд, свирене и упоритост. Така че не се чуди защо ще гледаш точно тях преди Napalm Death!