2006-та година се доказа като сполучлива за много групи и изпълнители в сферата на по–тежката музка. Едно от заглавията, които аз очаквах с голямо нетърпение, беше именно “A Matter Of Life And Death” на динозаврите Iron Maiden. Въпреки своята възраст и както някои твърдят “вече остарял стил музика”, те доказаха, че могат да застанат отново на челно място в класациите и по своя характерен начин изненадаха всички, показвайки, че Iron Maiden не е просто име или машина за пари, а група, която не прави компромиси и никога не би разочаровала феновете си.

“A Matter Of Life And Death” е заглавието на албума, на който е отредено да се утвърди като още една гениална творба на великите британци. Той показва, че един типичен хеви метъл отпреди 20 години може да звучи съвременно, гениално и неподправено. Записът според много хора, а дори според самите музиканти, е доста прогресив. В него се наблюдава феноменална структура на самите песни. Седем от десетте пеарчета надхвърлят времетраене от шест минути, но това не ги прави отегчително дълги и скучни, защото редуващите се в тях бързина, емоции и, разбира се, страхотни мелодии, характерни само за Maiden, грабват слушателя и не го пускат, докато не се свърши целият албум. Според мен “A Matter Of Life And Death” е един връх в творчеството на Maiden. Той не само звучи по-прогресив, но е и значително по-тежък. Това ориентиране се забелязва още от 2000-та с “Brave New World”. Когато бандата се събра с Bruce Dickinson и Adrian Smith, китарните партии започнаха да стават по-сложни и заплетени, а вокалните линии - далеч по-разчупени и завладяващи. Безспорно човекът, който най-много изпъква тук, е Bruce. Той показва, че все още е в страхотна форма. Maiden са си позволили да запишат албума почти лайв и 80% от записаното е основният суров материал, на който не е правена допълнителна обработка на звука. Първоначално тази информация малко ме смути, но всички знаем, че Maiden правят невероятни концерти, и може би това са се опитали и да постигнат с новия си албум - тръпката от “лайв перформънcа”.

“Different World” е парчето, което дава начало на албума. Характерно за стила на Maiden, то е бързо, динамично и веднага грабва вниманието с мелодичния, запомнящ се припев. Песента също така напомня силно на тези, с които Maiden откриват албумите и концертите си в последно време (“Futureal”, “The Wickerman”, “Wildest Dreams”). “These Colors Don’t Run”, “Brighter Than A Thousand Suns” и “The Longest Day” са композиции, които подчертават военната тема на албума. Maiden винаги са били група, която се е влияела от темата за войната и световните събития. Steve Harris дори споделя, че се е вдъхновил за голяма част от идеите и дори самите заглавия в новия проект от парчето “Pashendale” от предишния албум. “The Pilgrim” е второто от общо трите парчетa, които са под 6 минути. То е комбинация от две идеи на Steve Harris и Janick Gers. В него се забелязва насоченост към арабски мотиви в рифовете, за които Janick споделя, че му допадат много. Тук, също като в “Different World” и “Out of the Shadows”, имаме завладяващ припев. Това ме кара да мисля, че явно Maiden компенсират дължината на песните с тези наистина пленяващи припеви, каращи слушателя да си пуска песните отново и отново. “Out Of The Shadows” е третото по-късо парче. От първото слушане на целия албум, то ме грабна най-силно. Наистина, много харизматична мелодия, типичен за нея припев и невероятно красив текст, дело на Bruce Dickinson. Според Bruce това е едно от най-позитивните парчета в албума, защото в него става въпрос за един много светъл и уникален момент, като раждането на дете. “For The Greater Good Of God” ме впечатли силно. Това е най-дългaтa песен и също като “These Colors Don’t Run” започва бавно и много атмосферично, но после се забързва, преплетено с много добри рифове и сола, които се сменят и редуват постоянно. Не мога да пропусна и феноменалния текст, за който е отговорен Steve Harris. Относно него той казва, че не е религиозен, но не е и безверен. Просто текстът е нещо, което е написал без много да го обмисля и е своеобразно задаване на въпрос. “The Reincarnation of Benjamin Breeg”: Steve Harris споделя, че по-голяма част от парчето е дело на Dave Murray и като че ли обобщава идеята на целия албум, затова са решили първо с него да запознаят феновете си. Това накара милиони феновете да си задават въпроса: “Кой, по дяволите, е Benjamin Breeg?”, на който Steve отговаря: “Ако го намеря, ще ви кажа”. “Lord Of Light” е предпоследното парче от албума и едно от първите, които Maiden са започнали да работят в студиото, както разкрива Adrian Smith. Дори и в него не са успели да прикрият афинитета си към “галопирането”, но основно погледнато, то има една доста сложна прогресив структура. “The Legacy” е най-подходящата песен за затваряне на албума, с много масивна акустична част, напомняща на “Тhe Journeyman” от “Dance of Death”. Основната идея за “The Legacy” е на Janick Gers, който сам е предпочел да няма много оркестрации, а да се наблегне на акустичния пасаж.

Като заключение бих казал, че това преди всичко е албум, пълен с нови идеи и мотиви, но същевременно запазил стария дух на групата. Наистина е приятно човек да слуша как всичко това се съчетава в нещо красиво, достойно да носи името Iron Maiden.