Motionless in White е една от групите, които заслужават респект, независимо дали това, което правят, ви харесва или не. Още с дебюта си “Creatures” те показат едно много тежко, мощно присъствие, в мащаби, с които често се злоупотребява в днешно време. “Creatures” беше хит, който събра много нови фенове на колектива. Това породи редица последствия, преследвали бандата до скоро. “Infamous” – вторият им труд – имаше сериозни вътрешни конфликти, които дори композиторът на музиката им призна. Много бързо настъпи моментът на сблъсък между това, което иска групата, това което искат феновете и това, което трябва да се случи естествено като израстване. “Infamous” далеч не беше грешка; беше показателен относно самите Motionless in White, които показаха отрано типичната закоравялост в музикалния живот. Сега тя пряко се отразява в новия им труд чрез нов продуцент, нов барабанист и активното участие на главния композитор, текстописец и вокалист на групата, Chris “Motionless” Cerulli, в работата по албума.
Въпреки всичкия си талант, интересно развитие и хитове, групата някак си остана неотразена от повечето критици. Това при тях обаче се отрази по един любопитен и положителен начин: позволи им да експериментират фриволно със звученето си, без да прекъсват активната връзка с фенове, поддържайки успешния си статут на сцената. Този успех ни води до третото им издание, което мълчаливо, като истински пич, се пръкна сякаш от нищото. Стоеше си тихо в сенките до вчера, когато групата разкри първия клип, който е показателен за едно – албумът е готов да ни отнесе главите. Като пич.
Откриващата “Death March” е страхотно начало – маршово и предразполагащо. Чуваме, че Chris Cerulli е запазил Marilyn Manson-ските вокали, но далеч не може да се говори за имитация като в “Infamous”. По-нататък става ясно, че обвиненията в имитация, с немалко явен труд от негова страна, са се превърнали във вдъхновена вариация на певческите му способности. Още на втора позиция се намира едноименният сингъл “Reincarnate” - истинската вратотрошачка, акомпанирана с напевни вокали, се откроява като най-силното изпълнение в тавата. “Puppets 3” (финална за трилогията от песни) посреща с мощно интро, напомнящо на ранния стил на състава. единственият недостатък на “Unstoppable” е, че напомня много на Five Finger Death Punch – вокално и инструментално, а “Everybody Sells Cocaine” показва, че групата е овладяла и индъстриъл жанра. “Contemptress” е добър пример как да направиш контрастиращо бавно парче в бърз и тежък албум. В “Break the Cycle” чуваме качествен модерен мелодет, а после “Generation Lost” ни кани да крещим припева в унисон на някой стадион. В “Dark Passanger” много ясно може да се види придобитият опит на групата: следите от метаморфозата на ранния им стил към днешното състояние и обърнатото внимание към малките детайли. “Wasp” е втората по-бавна композиция в записа, с приятно, правилно клиширано звучене, а после “Dead as Fuck” разчупва с по-мръсната страна на любовта. Атрактивната “Final Dictvm”, макар почти изцяло електронна, продължава да държи фронта, а финалът идва с “Carry the Torch” – мощен, здрав, предразполагащ към няколко последни минути куфеене и пеене.
Третият опус на Motionless in White постига нещо невероятно: събира множество жанрови различия в звученето на различните си песни, без да има конфликт помежду им. Без да губи от всенабиращия се хъс на музиката. Дори когато заимства, бандата намира начин да го правят на ниво, ако не и по-добре от оригинала. Ако сингълът “Reincarnate” ви хареса, ще ви хареса и целият запис. Със сигурност вече състезател за наградата “албум на годината” в някои класации, той ни дава ясна представа какво да очакваме в бъдеще под името Motionless in White. Те не само видимо са загърбили конфликтното си минало, но явно вече са намерили и своето място в сцената. Това е чудесна новина за нас, защото жажда за качествен метъл винаги ще има, а с талант като този няма място за други очаквания.
