Със сигурност никой не е очаквал от американците Dark Empire да издадат такъв невероятен албум, един от най-силните през тази година. А те го направиха, и то едва при първата си изява като пълноценна група. Освен малко по-известният вокалист Jens Carlsson, член на Persuader и Savage Circus, едва ли ще можете да разпознаете някой друг от музикантите, участващи в проекта. Това не им пречи да се справят в почти всяко отношение по перфектен и изпълнен с прецизност начин, на който доста групи биха могли да завидят. Албумът наистина е уникален, но има един доста сериозен проблем, който лично аз трудно превъзмогнах - американците ни предоставят само шест песни, а на слушателя със сигурност ще му се прииска те да бяха повече. Това, което забелязах е, че нито една от песните на Dark Empire няма проста конструкция, макар и да има неизбежната монотонност на моменти. Членовете на групата обаче са смекчили това доста майсторски, като солата в повечето случаи разчупват припевите така, че те да не се повтарят- например припев/соло/припев вместо да бъде както в повечето случаи само рефрени, повтарящи се до самия край на песента. “Distant Tides” започва с ударното и мелодично “We Will Never Die”, чийто припев надъхва до наистина сериозна степен, а и текстовете са свежи и доста добре измислени, което важи за целия албум. Основателят Matt Moliti твори красота след красота с китарата, а солата му може да не са перфектни и да не се харесат на всички, но със сигурност са виртуозни. Като лозунг на “The Alchemist” e използван цитатът
"...and... from the essential saltes of humane dust a Philosopher may...
call up the shape of any dead anscestor..."
Borellus
И наистина, сякащ целият лирически смисъл на песента се отнася, причислява към тази сентенция. Историята за това как един човек се опитва да съживи свой родственик, но се случва обратното и той попада в капан, активиран от самия него, ни е поднесена с творчески замах и завидни поетични умения. “A Soul Divided” е парче-убиец с невероятния си припев, комбиниран с неизменните прелестни сола на Moliti и запомнящия се глас на Carlsson. Зарибяваща мелодия, перфектна работа на Teemu Tahkanen зад касите, въобще едно наистина добро и изпипано парче… въпреки че, както споменах, всички песни в албума са уникални и не отстъпват една на друга. “Distant Tides” - едноименната песен, и “Northern Sky” са издържани в абсолютно същото темпо като останалите парчета - забързано, с леки забавяния на моменти, с перфектен звук и невероятен синхрон между инструменти и вокали. И накрая се стига до десерта, поднесен с финес от американците. “The Final Vision” е почти осемминутно, непрестанно соло, което удря в земята сума групи, били те блек, дет, пауър, или какъвто и да е стил. Защото от него струи неподправена гениалност, безподобна креативност. Само заради тази композиция “Distant Tides” може да бъде албум на годината. А като прибавим и останалите пет, това признание се засилва още повече.
“Distant Tides” се превърна в своебразен трамплин за неизвестните допреди едва няколко месеца музиканти от Лонг Айлънд, като съм сигурен, че следващият им албум, по който в момента се работи, ще надмине стореното от тях в неповторимия дебют!
