“Уникален”, “разнообразен” и “впечатляващ” са само няколко определения от палитрата положителни такива, които могат да се употребят спрямо албума на немците от Midwinter. Отличаващ се от масата други леко еднотипни блек албуми, “Between Wisdom and Lunacy” ни предоставя възможност за едно неповторимо изживяване, представено в 13 фантастични песни. За самия стил на групата може да се поспори, защото за мен в по-голямата си част са клонящи към по-мелодичната блек сцена, но самите те се определят като “блек хеви метъл”. Постройката на въведението и епилога е доста интересна и хитро направена - немците са избрали да разчупят наименованието на албума “Between Wisdom and Lunacy” на две части, като началното парче от албума подема мелодията, която бива завършена в 13-тата, “фатална” песен - “…and lunacy”. “No Gods Have Built My Skies” ни вкарва бързо и устремно в същността на албума и на слушателя му става ясно какво ще е темпото през по-голямата част от творбата. Парчето само по себе си е може би едно от най-добрите, въпреки че при наличието на толкова уникални песни ми е трудно да преценя. Лекото лирическо отклонение в песента към четвъртата минута е нещо наистина красиво, думите “So it shall be written, so it shall be done” отекват в контраст с тихия хор, за да бъдат последвани след няколко секунди от мощно изригване от страна на китарите и вокалите. “Of Troll and Thurs” започва със звуците на битка и бойна мелодия, въобще сякаш всичко в тази песен е войнствено и батално настроено. Както и в предишната песен, хорът тук играе доста определяща роля за звученето, особено в припева. “Song Inside” е сред любимците ми от тавата, притежаващ игрива мелодия и запомнящи се рифове; вокалите тук са леко по-забързани от останалите песни в албума. “Here Comes the Monument of Pain!” ни разтърсва след тихото начало на следващата песен с дълбокият глас на Mordan, но вместо очакваната експлозия от агресивност и бързина, тя ни предлага по-бавно темпо, с изключително пристрастяващи рифове. “Bleeding Black Fire”, може би най-голямата тресня в записа, и “Thorns of Ice” са не чак толкова завладяващи, но сами по себе си не отстъпват на която и да е друга песен от албума. “Dragonrock” разтърсва с тежкото си, но въпреки това запазващо мелодичността си звучене и отново доказва каква роля има хора в структурата на песните на Midwinter. “Blessed With Wings of Madness” е най-дългото парче, звучащо наистина епично, от началото до края, може би дори може да бъде разглеждано като най-доброто от творбата на немците. “Alone With My Sorrow” успя наистина да ме изненада, просто защото след толкова по-агресивни и забързани композиции въобще не очаквах изведнъж темпото рязко да спадне, за да бъде представена и баладата в “Between Wisdom and Lunacy”, която безспорно е майсторски направена и събужда известна доза меланхолия у слушателя. И докато се усети, човек бива буквално изтръгнат от изградилата се в него след “Alone With My Sorrow” тъга, за да бъде въвлечен в игривата, кратка и свежа “Pet Sematary”, която е и последната по-дълга песен от албума, защото след нея идва могъщият епилог “…and Lunacy” и средзимната приказка, озаглавена “Between Wisdom and Lunacy”, свършва. Но със сигурност с този албум не свършва творчеството на тази млада група, която доказа, че е изключително талантлива. Албумът сам по себе си е уникален, но съм сигурен, че Midwinter има още какво да ни предложат в следващите години.