За съжаление Dionysus са една от онези групи, които започват с изключителен дебют, но впоследствие поемат в неубедителна посока. Ако се върнем назад във времето, твърдо бихме определили техния първи дългосвирещ албум – “Sign Of Truth”, ако не за шедьовър, то поне за отличен. С последвалите го “Anima Mundi” и настоящия “Fairytales And Reality” нещата не звучат толкова оптимистично, колкото в началото. Не ме разбирайте погрешно - новият им албум сам по себе си не е лош, но Dionysus сякаш са изгубили първоначалния си хъс, а творенето на музика се е превърнало в рутина за тях. Песните от “Fairytales And Reality” са технически изпипани, но и някак студени. Отишли са си бързите неокласически дуели, темпото е занижено, преобладава твърде лекото рок звучене. Мейдънско начало в лицето на “Illusion Of Life”, като клавирите може би са основното, което ги отличава от бащиците. Твърде много станаха групите, имитиращи девиците. Не е и в стила на пеене на Olaf Hayer, който отдавна има добре изграден собствен подход, бледнеещ в този запис. Комплексността на инструменталите е сведена почти до минимум, с което е изгубена още една частица от идейността на Dionysus. Иначе мелодиите са хващащи и ритмични. “Blinded” може да се каже, че е епичната песен на албума с Edguy-ския хоров припев. Изобщо почти всяко едно парче може да бъде сравнено със звученето на някоя друга хеви група, но това е относително двузначно – от една страна имаме някакво стилово разнообразие, но от друга - липса на идентичност. “The World” се доближава до старите им неща, при все че и тя страда от това твърде бавно темпо, характерно за целия албум. Да, все още присъстват китарно-клавирните дуети и те все още са изсвирени отлично съответно от Johnny Ohlin и Kaspar Dahlqvist, като могат да бъдат чути примерно в “Dreamchaser”. За сметка на това пък “Spirit” е по-лека и твърде безлична. Определено това не е амплоато на Dionysus и с “Fairytales And Reality” не успяват да впечатлят. Изгубен е тънкият неокласически нюх, с който така умело подходиха в дебюта си. Твърде еднотипна и праволинейна ритмика ни следва от началото до края и ни оставя с чувството, че тези музиканти могат и много повече. Да се надяваме, че ще го покажат вбъдеще и отново ще втвърдят и забързат музиката си.