Cremаtory отново са тук. Разпаднаха се след супер успешния си албум "Believe" (2000), а това беше върхът на кариерата им. Мелодичността на предишните им творения, в комбинация с траш влиянията, внесени от новия китарист Matthias Hechler, родиха един шедвовър! Още тогава обещаха, че е много явероятно да се завърнат един ден. Това стана по-скоро, отколкото очаквах, и именно това ме притесни. Стори ми се, че под този реюниън прозират чисто финансови причини. Както и да е. Завърнаха се гръм и трясък, кавър на Metallica - "One" (в "A Tribute To The Four Horsemen"), а през март тази гадина и EP-то "Greed". Ето го сега и новият дългосвирещ албум - "Revolution".
Албумът започва с прекрасното инструментално интро "Resurrection". Заглавието си е напълно на място. Следва и първото същинско попадение - "Wake Up". Не по-малко символично загавие. В песента чуваме доста мощни и технични пост-траш рифове. Newschool Crematory до дупка. Следва вече познатата ни "Greed", която продължава тежката китарна нишка в албума... която за съжаление спира след тази песен. "Reign Of Fear" е нещо като индъстриъл/готик прочит на типичния стил на Crematory - нещо ново и интересно за бандата. Абсолютно опровержение на тезата, че този албум е просто опит да се издоят старите фенове. "Open Your Eyes" е по-мелодично ориентирана. Някъде към 3:30 се чува един много як китарен момент. Определено една от изпъкващите песни в албума. "Tick Tack" връща позагубилата се енергия на албума. Да речем, че звучи като песен на Rammstein примерно. Не само защото в песента се пее на немски. Следва прекрасната "Angel Of Fate" - композиция в духа на предишния албум. Именно заради такива песни сме фенове на тази банда, нали? Нещо странно. По принцип Crematory имат традиция във всеки албум да имат песен със заглавието на предишния. Във този има песен с име "Revolution". В "Human Blood" чуваме изненадващ нео-метъл риф. Още една приятна новост. В последствие песента се развива до типичния за Creamtory готик метъл. Нещо подобно се случва и в следващата, "Red Sky". Тук чуваме и едно доста прилично китарно соло. Аз лично не съм очаквал подобни неща от страна на Crematory (нео-метъл рифа имам предвид) и съм приятно изненадан. Албумът завършва с баладичната песен с многозначително заглавие "Farewell Letter".
Като заключение мога да кажа, че "Revolution" не звучи като типичния безидеен реюниън. Creamtory са успели да пренесат музиката си на ново ниво, вкаравйки доста нови елемнти. Опровергаха скептицизма ми по най-добия начин. Аз си запазвам симпатиите към по-старите им творения, но се радвам, че отнова са тук, защото явно имат още какво да кажат.
