Театрален разкош и пищност в щедри пропорции ни застигат от втория албум на датчаните Illnath. Групата е млада и току-що покръстена в мрачните води на симфоничния блек, но въпреки това смело разперва ръце към най-богатото и плодотворно поприще в днешно време – мелодичниите метъл стилове. “The Second Skin of Harlequin” ни пренася в една лека и омекотена блек обстановка, доста различна от модерното грубо и настъпателно звучене в стила. Всъщност, групата твори на самата граница на шведско-финландския мело-дет, но остава верна на своя блек произход, най-вече изразен в структурата на песните и инструменталните партии. Основното вдъхновение на Illnath са безспорно Cradle of Filth и то не само заради вокалите на Bjоrn Holter, които до болка напомнят на Dani Filth във всяко едно отношение. Групата твори жизнен и доста музикантски метъл с много мелодични китарни съзвучия, елементи от неокласицизма и заигравки по техничните сола и изпълнения. Приликите със старите Bodom от времето на “Hatebreeder” се набиват на очи заради прекрасните кийборди, звучащи понякога като клавесин, понякога като по-лек и фин камбанен звън. Непретенциозната продукция и забавянето в издаването на албума се дължи на многото проблеми с настоящия им лейбъл World Chaos Production. Засега “The Second Skin of Harlequin” е издаден официално само в Япония, а датата на пускането му на световния пазар се отлага все повече и повече. Въпреки липсата на добро продуциране, албумът не е постен или елементарен и не отстъпва по нищо на блек албумите, издадени със солидна финансова помощ.
Меко, симфонично интро и многообещаващ, злобен шепот ни посрещат още с откриването на “And There Was Light”. Парчето въвежда стилно в един интелигентен и благозвучен албум с нежно и почти безплътно инструментално участие. Забързаната и мелодична средна част на песента ще ви преследва дълго след като сте я чули за първи път с прекрасната интерлюдия и закачкивото соло. “Virgin Soil” открива с ниско и гърлено ръмжене, което преминава в обичайните високи блек вокали и прави песента по-масивна и сложна. Всъщност парчето е едно от малкото, които забиват по-злобен и първичен блек, но дори и то не остава подминато без прекрасно технично соло и много мелодични украшения. Бароковите влияния в “Pieta” са толкова веществени, че можеш да ги докоснеш с ръка, но игривите части се редуват с мощни и плътни пасажи от чисто Norther-ски тип. Малко по-типичният, бърз ритъм прави от парчето тотална резачка в най добрите традиции на по-изчистени стилове като пауър или спийд. Приятна изненада е елегантното акустично интро на “Sought by the Fallen One” със своите топли испански елементи. Парчето е сложно и динамично и сред по-агресивните моменти се забелязват наколко чудесни пианно-акустични интерлюдии и дори освежаваща бас-пауза. “She the Plague” и “Clockwork of Time” са чудесни примери за самостоятелния композиторски талант на Illnath и за това, че съвсем скоро ще се отдръпнат от сянката на Cradle of Filth, като поемат по свой уникален и не по-малко успешен път, разделяйки се с имиджа на производна от вече утвърдила се метъл сила. Отново ставаме свидетели на богата употреба на множество инструменти и смело многопластие, разнообразие в ритмичния градеж и меки лирични почивки. “Feathers Shall Fall” пък е скорострелен блек, най-бруталното и агресивно творение в албума, което и целенасочено звучи по-мистично и зловещо. Финалната точка е поставена от “Book of Sand”, поредното изискано и мелодично парче в албума.
С “The Second Skin of Harlequin” Illnath ни представят един доста разчупен блек, който би се харесал на далеч по-голяма аудитория от метъл почитателите. Албумът може да бъде пуснат без притеснение на всеки по-отворен към новото човек, независимо дали харесва класическа музика, северни фолклорни мотиви, или просто пуска от време на време нещо различно. На фона на всичко това обвиненията в комерсиалност от по закостенелите блекаджии може да изглеждат неизбежни с оглед на по-лекото и лесновъзприемащо се звучене, но единственото, което ми остава да изкажа за Illnath, е просто един неспирен поток от похвали.
