Ревюта
Група: Mystic Prophecy
Албум: Savage Souls
Автор: Scion Of Storm
Февруари, 2006

Признавам, че преди този албум не бях чувал за дарк пауър метъл групата Mystic Prophecy. Даже дълго време се чудих да ги слушам ли, да не го ли правя... Е, чух ги и досега не съжалявам - защото ако не бях обърнал внимание на този албум, щях да пропусна една доста интересна творба. В интерес на истината - поредният добър пауър рилийз в плодотворната за метъл музиката 2006-та година. Mystic Prophecy не ни предлагат кой знае какво разнообразие, пък и пауър метълът е известен със склоността си да бъде еднотипен на моменти. Е, и тук се забелязва това, но не е натрапчиво, пък и се среща само в две, максимум три песни. Рифовките в албума като цяло са доста агресивни и напомнят на моменти тези на Iced Earth, което със сигурност е в плюс за групата. Вокалистът - Roberto Dimitri Liapakis, се представя на световно ниво и слушателят няма как да забрави специфичния му глас. С ръка на сърцето си признавам, че за мен слаби песни в този албум няма. Опитах се да откроя две, три песни, които да са ми фаворити... и не успях. “Evil Empires” като че ли е най-агресивната бичкия в целия албум и на човек сякаш му идва отвътре да запее с групата “Evil Empires, hey, hey!”, докато “Into the Fire” прибавя по-нежни нотки към цялостното звучене. Смущаващият факт при нея обаче е почти 9-минутната липса на звук, за да прозвучи накрая едно 30-секундно аутро. “Master of Sins” е също доста добро парче, своебразно обръщение към неизвестна лирическа героиня, която Roberto призовава с гняв и благоговение едновременно. Останалите песни от албума са издържани в средно темпо, от време на време нарушавано от по-бързо или в доста редки случаи - от по-бавно такова. Matthias Straub е неотразим зад касите и се вписва изключително към двамата китаристи - Martin Grimm и Markus Pohl, което допълвано от вокалните партии на R. D. превръща “Savage souls” в един недотам различен, но със сигурност заслужаващ внимание и преслушване албум. Качеството на направеното е неоспоримо и засенчва гореспомената липса на оригиналност. И макар по-горе да споменах, че не мога да откроя любими песни и че всичките ми харесват, като по-отличаващи се и изпипани бих могъл да посоча “Shadows Beyond My Soul”, “Nightmares Of Demon” и “Evil Empires”, както и едноименната “Savage Souls”. С нетърпение очаквам следващия албум на групата, за да видя как ще се развият Roberto и компания. Не се съмнявам, че ще бъде в добра насока и че ще ни поднесат поредната интересна творба. Дано не се лъжа.

« Обратно
Коментари   Коментирай!