Ревюта
Група: Yyrkoon
Албум: Unhealthy Opera
Автор: Lodborg
Февруари, 2006

Най-големият капан, в който може да падне един истински дет метъл композитор, е да се отвее по друмищата на многопластието. Това, заедно със засилващата се тенденция за по-мелодично и по-сантиментално музициране, изтиква класическия брутален и непреклонен дет метъл все повече и повече в една глуха ниша. За щастие, от време на време се появяват приятни изненади. Четвъртата агресивна атака от лагера на французите Yyrkoon носи името “Unhealthy Opera” и е истински балсам за ушите на всеки фен на Immolation или Morbid Angel. Групата е избягала от най-ранните си хрумвания, когато сред инструментариума им се срещаха дори и кийборди, и сега забиват с пълна сила влудяващ и ударен дет. Макар че не е успял напълно да изчисти всички нотки на мелодичност, албумът ни представя стегнат и мощен звук, преобладаващо масивен и куфеещ. Няколкото сола или попълващи китарни хармонии са вмъкнати с мярка и точно на място, като не нарушават общото злобно настроение, а и допълват откритите траш залитания. И за моя най-голяма радост, албумът е продуциран с вкус, записан и мастериран в Hansen Studios, което го прави малко по-уравновесен и балансиран от болшинството блъскащи дет тави. Yyrkoon явно не се плашат да използват чудесата на модерната техника и си проличава колко важно е това в днешно време, било то и за подобни първични стилове.

След краткото футуристично интро, групата се залавя за работа още с нахлуването на заглавното парче. Посреща ни залп от барабанна неприязън, която се редува с пасажи от по-средно темпо, но все още с плътен и бичещ китарен фон. Без почивка забързваме към “From the Depths”, което звучи малко по-модно и полирано, но без да създава и грам Гьотеборгски асоциации. Грухтящите ревове на Stephane Souteryrand са наистина брутални и слизат до низините на най-гърлените вокални възможности. “Avatar Ceremony” не заплашва чак толкова да ви откъсне главата от въртене и е със една степен по-близо до това, което закоравелите детаджии биха нарекли приятно. Въпреки това, по-слабите да се пазят. Хитро измислените рифове поддържат цялостното динамично впечатление и дори има няколко по-накъсани пасажа с по-стандартно и плавно барабанене. Следва кратката интерлюдия “Temple Of Infinity”, в която са преплетени акустични и електрически китари и изобилства от чудесно изпълнени арпежи, които може би въздействат дори успокояващо. Сред грохота на морския прибой, който се чува в края на инструментала, нахлува истинската резачка “Abnormal Intrusion”, може би най-сполучливият удар в албума - разкривен, грозен и непрощаващ. Подобно е и “Screaming Shores”, в което се сблъскваме с поредица от мълниеносни, блъскащи здраво барабани. Двете парчета формират бруталния гръбнак на тавата и логично след тях “The Book” продължава грубо, като открива с доминиращи ударни и гръмовен бас, но бързо разнообразява с едно от най-добрите сола в целия албум. На фона на всичко това “Horror from the Sea” звучи почти благо и точно тук е подходящият момент за гост участието на Andy LaRocque, китариста на King Diamond. Изцяло акустичното “Lair...” e просто подготовка за “...of Madness” и неговите чудесни рифове, напомнящи тук-таме на Nile, а другаде леко хеви метълски. Логичният завършек на всичко това идва с “Injecting Dementia” (поне за тези, които не са се сдобили с изданието, включващо бонуса “Signs”), което тътне мощно и агресивно, но е прорязано като с нож по средата си за кратка пауза от зловещи шумове, преливащи в завършващия китарен риф. Групата успява да пресъздаде една подходяща атмосфера за да съгради своеобразен саундтрак на ужаса към книгите на Ловкрафт, които са дали и основа за текстовото изграждане на тавата.

В музикално отношение албумът не блести с нищо ново и феновете са чували всичко в него под една или друга форма. Разликите дори с предшественика “Occult Medicine” се броят на пръсти. Оправданието за Yyrkoon е, че успяват да направят нещо наистина стойностно и то с внимание към детайлите. Със сигурност това е една качествена група от един вече малко подценяван класически стил, която заслужава внимание дори и само заради немалкия си потенциал и неуморното движение нагоре.

« Обратно
Коментари   Коментирай!