Не, не бягайте от името! Знам, че баналното Dragonland може да прогони всеки, но не винаги името на една група определя качеството й, като естествено същото важи и за обратното твърдение. Ако досега Dragonland са били малко над средното ниво на фентъзи пауър метъл групите, то с новия си дългосвирещ албум “Astronomy” са се насочили уверено към върха. За пореден път се убеждавам каква сила може да придобие една тава, когато е добре продуцирана. “Astronomy” е ОТЛИЧНО продуциран от небезизвестния Fredrik Nordstrom (In Flames, HammerFall, Dimmu Borgir), като записът е направен в Studio Fredman. Звукът е кристален, добре балансиран и това проличава още от първите ноти. Като цяло стилово албумът продължава традицията от предишните творби на групата, а именно мелодичен пауър, но има страхотно много свежи промени. Първо, вече го няма еднотипното посредствено фентъзи звучене и текстово, и музикално; второ, свиренето определно се е втвърдило – явно благодарение на влиянието на китаристите Nicklas Magnusson, Olof Morck и Christer Pedersen на бас. Те са музиканти, свирещи в групи като Prophanity и Nightrage, затова на не едно място ще чуем мелодет и викинг влияния, което обогатява значително музикалните качества на “Astronomy”. Той следователно е доста стилово разнообразен, песните прелитат над сродни и не толкова близки поджанрове на метъла, като донякъде напомнят разчупеното звучене на Heed, където имаше подобна атмосфера.
“Supernova” започва с изключително мощно оркестрално интро, сякаш взето от саундтрака на Star Wars, но вплетено в метъл звуци. Напомпано с енергия начало, с тънки компютърни ефекти върху гласа на Jonas Heidgert, който пее по добре познатия ни начин, като този път обаче дава всичко от себе си, с което компенсира донякъде по-еднообразния си стил на пеене. Наистина, вокалите са може би единственото нещо, което дърпа записа надолу, но не толкова значимо, че да ни развали удоволствието. “Cassiopeia” - една от най-силните песни на албума, е поставена на второ място. Тя отново ни изненадва с приятно интро в лицето на нежни, романтични испано-звучащи ритми, които отново бързо преминават в чист пауър. Освен това, парчето е дует, където мъжките вокали са преплетени с ефирен женски глас в един просто изключителен припев. Същото женско участие може да чуем и в рокаджийското “Too Late For Sorrow” - лека полу-балада и абсолютна радост за ухото. От тук започват и стиловите залитания от чист спийд в “Contact”, където естествено присъстват задължителните скоростни китарни престрелки и арпежии, до “Bethoven’s Nightmare”, в което можем да познаем веднага влиянието на Symphony X със страстното препускане по пианото и китарите, и симбиозата между двете. Време е да споменем изключителното присъствие на останалите музиканти, които всъщност правят този запис толкова силен. Разнообразни, но запомнящи се сола в изключителен баланс – редуване на технични и мелодични пасажи, силно присъствие на клавирите, звучащи в сърцевината на “Astronomy”, надъхващ бас и стегнати ударни. Всичко това е обвито в мощни, маршови оркестрации, които придават на песните различни настроения. Изненадите не свършват до тук обаче, в “Antimatter” неочаквано се включват харш вокали и песента се превръща в мелодет резачка. А краят на “Astronomy” е едно блаженство – три песни, обвързани помежду си в музикален смисъл – над 10-минутен симфоничен епос. Това са три концептуални инструментала, една мини оркестрална метъл опера, с много специални ефекти, подходяща за някой филм.
Творението на Dragonland трябва да се чуе, дори само заради перфектната продукция. Един запис абсолютно задължителен за феновете на пауър и спийд метъла, най-неочакваната и приятна изненада за тази година се оказа най-добрият албум в творчеството на шведите досега. Те не са Rhapsody, но определено ще се превърнат в тяхна сериозна конкуренция, ако продължават с качествените продукции от този мащаб.
