Винаги съм считал, че някои групи успяват да вмъкнат в музиката си аромат от тяхното родно място, от тяхната страна. Канада е страна, която може да бъде свързана най-общо с две думи - свобода и свежест. Точно това предлагат Into Eternity. Признавам си, че доскоро не бях запознат с тази група, за което искрено съжалявам, осъзнавайки колко съм изпуснал. Но за такива групи никога не е късно. Дали ще ги открие 15, 20, 30 или 40-годишен човек... все ще събудят някакъв интерес и емоция. Просто е невъзможно да останеш безразличен, слушайки толкова музикантския нов албум на Into Eternity - "The Scattering Of Ashes". Казват, че дребните неща правят впечатление. От обложката, до заглавията на песните, лъха нещо интересно със завиден стил и предусещащо се майсторство.

Албумът започва с "Novus Inceptum", което в началото ми се стори изключително странно интро, но запознавайки се постепенно с албума разбрах смисъла му - то е като облаци преди буря. Кой спомена буря?! "Severe Emotional Distress" я поднася с главозамайващо включване на вокалите. Вокалите заслужават поклон до земята. Личи си, че тези момчета са се учили от Chuck Schuldiner, което е прекрасно. Въпрос на чест е да се учиш от най-големите, а аз лично очаквах да се появи група, която да вложи толкова директно нещо Death-ско, без да го копира. Още в "Severe Emotional Distress" се забелязва изключителното разнообразие на вокали и китари. Песента минава на един дъх и подгрява за следващата - "Nothing". С началото си "Nothing" може да накара всеки фен на Death да се гърчи от кеф... Интересното при самите песни е, че винаги, когато човек слуша едната, започва да си мисли, как ще звучи другата. Тука няма шанс да си каже: "А, това съм го слушал вече". Защото не е, всичко е смесено оригинално и новаторски. "Timeless Winter" - какъв припев само... не, това е нещо, което трябва да се усети. В това парче има гняв, изразен във всевъзможни метъл стилове. Следващата "Out" си заслужава headbanging-а на по-дивите моменти и спокойното взиране в небитието на по-спокойните и лирични, изкусно вмъкнати нотки. "A Past Beyond Memory" започва с разкошен ритъм и преливане на китарите. Ню-метъл звученето на това парче се вплита с изключителни китарни умения. Навлизайки в песента се усеща съдържателност и модерно звучене. Стигаме до баладичната "Surrounded By Night" - доказателство за това колко лирични могат да бъдат тези прекрасни канадци. Песента е показно на китари... разнообразие, разнообразие, разнообразие... докато ти се завие свят. "Eternal" удря с юмрук по масата. Зарибяващи мелодии, майсторски изпълнения, и разбира се вокали - серийни убийци. "Pain Through Breathing" продължава "същото", по нов начин. "Suspension Of Disbelief" се включва с очарователната смесица между дет/прогресив/модерно звучене. Това всъщност е и философията на групата, ако може да се определени с някакви си думи. "The Scattering Of Ashes" завършва с "Paralyzed"... всички сме се чувствали така, нали?! А може би самото пътешествие през новия Into Eternity предразполага към това усещане... Не е нужно да споменавам, че "Paralyzed" е поредното оригинално и модерно, оцветено с невероятна палитра от вокали парче.

Запознал съм се с предишните два албума на Into Eternity - "Buried In Oblivion" и "Dead Оr Dreaming" и мога да заявя, че са прекрасни. Но в новия "The Scattering Of Ashes" има показно на музикално съвършенство. Този албум е за прогресари, за дет метъл фенове, за мелодет фенове, за пауър/хеви фенове... хмм, за всеки, който слуша някакъв вид метъл. Всеки може да намери своите си любими моменти в музиката на Into Eternity. Ние, феновете, можем да бъдем истински щастливи, че съществуват такива групи, и да бъдем спокойни за любимата ни музика - тя никога няма да се изчерпи. Олд-скуул и модерното звучене се вплитат в едно и се наричат Into Eternity.