Pain of Salvation е безкомпромисен шведски гигант. Музиката им винаги е била изпълнена със слоеве музикален и лирически смисъл, при това с качество, което рядко се среща. Говорим за това бас китарата да не е просто акомпаниращ инструмент, който я се чува – я не, а да бъде активна част от композицията; за това да пееш за злободневното, но по философски начин, който премахва баналността на темата. Говорим за музика. И доза гениалност.

Творението “Falling Home” всъщност не е съвсем това, което е било предвидено да бъде. В не толкова далечната 2012-а година групата е поканена да изнесе акустичен концерт в Германия. Тази покана подтиква фронтмена Daniel Gildenlöw да предложи изпълнението да се запише и издаде, за да смекчи глада на феновете до следващият дългосвирещ опус. По една или друга причина, записът на живо се проваля. Това обаче изобщо не възпира реализацията на идеята: тайфата се събира в репетиционната и записва този диск. Той вече не е на живо и е преминал през правилното количество обработка, но все пак остава същото – един прекрасен акустичен албум.

Тук думата “ново” може да се използва повече относно самото издаване. По-голямата част от присъстващите творби отдавна са в репертоара на бандата. Макар това да е така, още със заглавната “Stress”, която е далеч от непозната за почитателите на състава, се разбира, че това не са просто акустични варианти, а цели акустични ревитализации. Налице е значително по-малко хаотична техничност, а на мястото ѝ има стойностна мелодичност и едно по-джазово звучене, което веднага си намира място в стила на групата. Това важи също така и за “To the Shoreline”, “1979”, “Chain Sling” (която в този си вариант е по-добра от всякога), “Flame to the Moth” и “Spitfall”. Няма нищо излишно, нищо претруфено и нищо ненужно изменено. Даден е нов живот на тези парчета - едно по-красиво, спокойно и зряло звучене, в действителност липсващо в някои от оригиналите. Отвъд това, в траклиста се разпознават едва три песни, които не са присъствали и в други издания, а от тези три – само една е наистина нов материал. Другите две са кавърите “Holy Diver” – забележителен джаз вариант на всеизвестната песен на Dio – и “Perfect Day”, за която може да се каже, че дори надминава оригинала на Lou Reed. “Falling Home” е единственият нов трак тук, който бледнее сред предхождащия го вихър от музика, но въпреки това остава един добре сложен, лиричен финал.

Pain of Salvation показват едно много майсторско музикално израстване тук. Daniel Gildenlöw си е мислел, че едно акустично издание ще е “разходка в парка”, но не е бил особено шокиран от количеството положен труд накрая. Искал е да намалят бомбастичното и техничното начало в композициите си, но реално просто са заменени с още повече креативност и музика. Това е нещото, което се свързва с Pain of Salvation – музика! Музика, хубава музика и качествена музикалност, и това чуваме и тук – положеният труд си личи. Този страхотен акустичен албум си струва отделеното внимание. Идеята за пресъздаване на стари класики не се нрави всекиму, но едва ли ще се намери човек, отричащ не на инат колко много е дадено на това пресъздаване. Daniel Gildenlöw споделя, че харесва много повече новите варианти на тези песни – има защо. Това само по себе си е знак за посоката, от която трябва да очакваме следващото творение на Pain of Salvation. Остава само да дочакаме изгрева.