Третият албум на немците от Ivory Tower – “It”, се оказва един изпипан, много дълъг, разчупен и музикантски запис. Още след краткото интро се разкриват бързи ритми, типични пауър рифове и мелодии и всичко това, съчетано с великолепния глас на Andre Fischer. След което ни напада завладяващо соло, каквото можем да чуем единствено в този стил и което ни засипва с асоциации и спомени по старите пауър записи на Edguy и Kamelot. Оттук нататък тавата продължава да радва в същия дух. Качествен немски метъл, много свирене, много идеи и многопластови композиции. Всичко, изглежда, е на мястото си. Може би единственият недостатък на записа е дължината му. Всичката тази разчупеност се превръща донякъде в товар за слушателя, но след няколко слушания това отшумява и парчетата се възприемат поотделно в цялостната композиция. Без да искам да се повтарям, китарната работа е свършена отлично, макар да не блести с техничност или оригиналност. На много места допринася за едно прогресивно звучене, допълнено и от доволно добре изпълнените барабанни партии. Не липсва и епичност в записа, подправена с доста оригинални и идейни заглавия и текстове. Също така между отделните песни са прокарани кратки интерлюдии, които при първо слушане звучат донякъде неадекватно, но след това успяват бързо да се впишат в цялата хармоничност на албума. Като цяло записът не се възприема веднага. Изисква няколко слушания, за да бъде оценен и за да може слушателят да попие извиращата от него енергия. Всичко в този албум е свързано и не изпъкват по-силни тракове. Задачата на бандата явно е била такава - да създаде запис, който да задържи всеки фен на прогресив-пауъра пред колоните от първата до последната секунда и да го провокира отново и отново да превърта седемнайсетте заглавия. В заключение, Ivory Tower са успяли да сътворят един стойностен и красив албум. Изсвирен с желание и пълен с идеи и вдъхновение за музикантите наоколо.