Ревюта
Група: Silent Civilian
Албум: Rebirth Of The Temple
Автор: InsArtTure
Април, 2006

Ето ги Silent Civilian с дебютния си запис "Rebirth Of The Temple". Далеч не смятам за нужно да определям тази банда жанрово. За някои те звучат като метълкор, за други - трашкор. В крайна сметка момчетата са изготвили един модерен хеви метъл и са се справили повече от прилично.

Главното лице, вокалист, китарист и организатор Jonny Santos (ex-Spineshank) се представя чудесно тук. Цялата тава звучи тежко, енергично, технично и на всичкото отгоре е препълнена с мелодия. Първото, което прави впечатление, са отварящите рифове веднага след интрото. Типично трашърски, тук-там с вкус на нашумелия напоследък скандинавски метъл. Веднага си личи, че всичко е изпипано и премерено. Барабаните имат отличен звук и са доволно сложни и зарибяващи. Тук се вкчлючват вокалите в характерния кор стил, крещящи и нареждащи до припева. Там ситуацията се променя. Фонът се подържа от мелодични акорди ала Spineshank, а вокалите са чисти, надъхани и допълващи атмосферата. Следващото нещо, което изненадва особено приятно, са солата. От първата до последната песен имат дълги, размазващи сола, които идеално се вписват в цялостната композиция и са една провокация към всички онези банди, наизлезли в последно време, които като че имат непреодолим страх както към тънките струни на китарата, така и към техничността в свиренето изобщо. Тук тези неща наистина изобилстват. Рифове, хармонии, мелодии - има от всичко по много. Истина е, че албумът не блести нито с композиторска, нито с тематична оригиналност, но това по никакъв начин не му пречи да е силен и стойностен. Траковете са дълги, разчупени и “хващаши ухото” от първото слушане. Заглавията са до болка познати и въпреки това текстовете успяват да са интересни. Като говорим за заглавия, ми се ще да изкарам на преден план по-силните такива, но ми е невъзможно. Парчетата до едно са изгладени и се изслушват на един дъх.

В заключение, Silent Civilian успяха да покажат на модерната метъл сцена и на нейните фенове, че никак не е невъзможно да запишеш добър албум, в който да има много свирене, много хъс и много метъл.

« Обратно
Коментари   Коментирай!