Боже, каква сивота е навън. Смог и мръсотия, така присъщи за София, или някаква рядка мъгла – няма значение, фактът си е факт. Прекъсвам жизнерадостните песни на рокаджиите от SOiL, за да включа едни чилийци. Uaral е името им, сравнявани са най-често с Empyrium и Agalloch - изключително нежен фолк/дуум, като цяло една доста подценена група, даже бих казал недооценена. И се започва.

Винаги съм се чудел как този тип групи постигат това. Само с по няколко акорда, с няколко мънички фолк вариации, с нежното тракане на акустичната китара, тотално опустошават всякаква веселост и позитивно настроение и неимоверно потискат слушателя. Не само това, а и го карат да иска все повече и повече, пристрастен вече към това звучене. Uaral го постигат изключително лесно – започнете ли албума, ще искате да го въртите още и още, особено ако сте в такова настроение. 44 минути със сигурност са скромни, имайки предвид стандартните дуум метъл албуми, но в дадени отношения са доста.

Започваме тази ода на тъгата с “Preludio a la Siembra” - интро, което ни въвежда по прекрасен начин в настроението на албума. Природна картина изниква в ума ми, докато слушам животинските звуци и обграждащите ги гръмотевици и дъжд, но със сигурност тъжна и някак притихнала такава, сякаш обгърната от мъка. Сякаш смъртта цари тук. Може би е редно да отбележа, че чилийците имат само една песен, озаглавена на английски, всичко друго е на родната им разновидност на испанския. Фактът, че не мога да разбера лириките им, ме кара още веднъж да съжалявам, че не знам и грам испански, но смея да твърдя, че музиката, която двата членове на групата творят, говори сама за себе си. “Lamentos” за мен е гръбнакът на албума - композицията, която е неговият стълб, неговият главен проблясък. Нежна мелодия, акустична китара, тиха атмосфера (точно фолкърска, позната ни доста добре от Agalloch и Empyrium), в рязък контраст с гърлените, дълбоки вокали на Caudal. Агония струи от всяка негова дума, макар и да е неразбираема за мен, неподправена мъка и болка по нещо загубено. Чистите вокали на чилиеца са не по-малко затрогващи като усещане и долавяне на скръбта, а ревът към 5:08 минута е със сигурност моментът в този албум, който ще се отпечати най-ясно в съзнанието ми. “Surrendered To The Decadence (Parte 2)” е продължение на “Surrendered to the Decadence” от миналия албум на състава – става дума за “Sounds of Pain” от 2005-та. Отново тягостна, потискаща, изключително силна и натоварваща атмосфера ни посреща, с нежни звуци на акустична китара и множество фолк влияния. Фолк метълът принципно е изключително весела, енергична музика, символ на живота, но тук всичко е обърнато точно на обратния полюс – създава се чувство за незначителност, отпадналост... и усещам, че сякаш сивотата, която цари навън, се слива с тази, която творят Uaral, и се влива право в мен. “Acidal (Tonada para el huerto en Re Menor)” е бонус парчето в албума, и второто по дължина. Одата на тъгата е към края си, но двете момчета от Чили със сигурност не са приключили с изтъкаването й и имат още какво да ни покажат. Сякаш се завихря някакво чувство за черно-бяло-сиво възприемане на света (доста присъщо за бандата, всъщност – само погледнете обложките им и ще разберете за какво става дума) и слушателят бива буквално потопен в тази изкривена реалност. И край.

Край на “Lamentos A Poema Muerto”, но не и край на слушанията на албума, които със сигурност ми предстоят. Надявам се с все сърце също не и край на творчеството на Aciago и Caudal, защото очаквам следващата ода, която ще ни бъде поднесена от тях. Кога – времето ще покаже. Дотогава се запознайте с една от най-подценените групи, които съм чувал, и вижте дали ще ви хареса сивотата, която ви предлагат с пълни шепи.