Ето ги. Стъпка отеква след стъпка, призрачни ръце биват вдигнати във въздуха, глави с безжизнени очи се надигат с жаден поглед напред. Наблюдават, и слушат. Слушат сътвореното в тяхна чест от петимата мъже някъде пред тях, вперили са поглед във всеки един от тях, особено в този, приел името Nemtheanga. “To the Nameless Dead”. Това е наименованието на най-новата рожба на Primordial. Добре дошли.

Винаги съм бивал поразен от няколко неща, свързани с ирландската група. Едното със сигурност е всепомитащата сила на вокалите на Nemtheanga, и на техния изключителен емоционален заряд. За мен сърцето на групата, ирландецът е ако не най-добрият вокал в метъла, то поне със сигурност един от най-запомнящите се и отличаващи се, както и един от любимците ми. Другото е как успяват да правят всеки свой албум толкова грабващ и уникален, толкова вдъхновяващ и пренасящ слушателя в историята на нацията на петорката. “To the Nameless Dead” не прави изключение и затвърждава позицията на Primordial като изключително творческа и стабилна банда, а под звуците на тавата е много вероятно да правите три неща едновременно – да куфеете, да плачете и да ревете с цяло гърло, пригласяйки на Nemtheanga. Поредните страници от историята, откъснати от забвението и възпети от ирландците. Лириките са величави, издържани в духа на групата, каращи ни да се замисляме, епични в могъществото и силата си.

Every empire will fall
Every monument crumble
Forgotten men who watch the centuries

Замислете се и си представете време в бъдещето, когато ветровете ще метат отломки от велики държави така, както сега метат останки от отдавна загинали велики империи, властвали над огромни части от света. Всяка – паднала, купчинка прах, всеки монумент, всяко възпоминание – рухнало, за да не бъде издигнато отново. Песен по песен не мога да мина през този албум. Направя ли го, ревюто ми ще стане километрично, с размерите на малък роман. Започвайки със студения, веещ през гробищата вятър, описващ падението на империите, преминавайки през горящия Рим, попейте за робите, чиито кости са прах, чиято кръв е отрова; чуйте зловещия, прокрадващ се към душите ви химн на бесилките. Усетете тежестта на провала на индивида, на воина, на човека. Стойте там, пред портата на Предателите - просто поредната замазана човешка фигура, която грохотът на времето ще отмие бързо. А после... отговорете на въпроса, отправен ни от групата:

Tell me what Nation on this Earth
Is not born of Tragedy?
That has not felt such harsh weapons
Wielded by cruelty's desire

За да пуснете албума отново, и отново...

В мъртвите очи сякаш се прокрадват сълзи, мъчещи се да проникнат през млечнобялото було на мъртвилото и слепотата. Безименните мъртви бавно, мудно отстъпват един по един в сенките, техния дом. Петимата ирландци остават като монумент на нещо велико, продължаващи да възпяват човешката история. Надявам се монументът, който представляват те, обаче, да не рухва скоро. Защото Primordial са такава банда, от каквато има нужда не само метълът, но и музиката като цяло.