След кратко задълбочено проучване с научна и философска цел, или на модерен изказ - търсене в Google - установяваме, че трудното за писане Sleipnir е името на осмокракия кон на другаря Один, а интересно звучащите The Flight of Sleipnir са американска метъл банда, претендираща за староевропейски звук. Накратко - получава им се.

Под името “V.” момчетата от Колорадо доставят един тежък, но мелодичен запис, който не на едно място говори за звук, минал през много мислене и желание. Слушането на тази петица (V.) навява както мисли за шведите Opeth, така и съвсем лек полъх на свежи цветя и хипи влияния, който идват не само от обложката, а и от красивите инструментали. Нещата се случват бавно, вокалите са сякаш на заден план, оставят музиката да говори сама за себе си, докато някой шепне. Всичко това много лесно би могло да бъде скучно, та дори отегчително, но ето тук се случва онзи парадокс. Американци, вдъхновени от скандинавска мелодия, пишат музика с дуум вокали и орнаменти, които всяко дете на цветята би носило с гордост. Това сложно изречение само довежда до мисълта, че албумът си заслужава слушането. Неслучайно можем да говорим за слушане, а не за "преслушване", понеже постоянството се оказва ключа към отприщване на картинката.

Цялата тази неописуема симбиозa прави едно прекрасно издание, което определено не е типичното в плейлиста на всеки метъл фен. Красотата идва не е от разнообразието от елементи, а от това колко хубаво тези елементи се преплитат един в друг, рисувайки цветя и ветрове. От откриващата “Headwinds”, която безбожно много напомня на Opeth-ска композиция, без да натрапва караници за плагиатство, преминаваме през тежки дуум вокали и шестдесетарски китарни сола, докато в “Gullveig” не се запознаем с хармония от ударни инструменти, навяваща мисли за загубени кервани в скандинавските планински масиви - а е някак си известно, че тази местност не е предпочитаната за слънчеви номади. Женските вокали в “Archaic Rites” са следващата изненада в композицията, която идва точно в момента когато момчетата от The Flight of Sleipnir са на косъм да изпуснат албума от контрол, за да ни покаже, че тук идея е имало и има. Краят успява много хубаво да обобщи всичко дотук и дори някак си да прекара прогресарски китари, завършвайки с много тежка нощна хармония или... бардове.

Цялостната композиция на “V.” остава не прекалено ясна, не прекалено чиста, но в никакъв случай загубена. Албум, предлагащ много слушания за достатъчно отдадения на идеята, много нива за търсещия тях и много атмосфера просто ей така, защото я има. Където Америка среща Европа се появява колкото фантастична, толкова и илюзионна музика, представляваща едно интересно откритие в тази есенна вечер.