Ревюта
Група: Atargatis
Албум: Nova
Автор: Sharon
Декември, 2007

 

Ето, че дочакахме и появата на втория дългосвирещ албум на миналогодишните дебютанти Atargatis. И този път разполагаме с концептуална магия, обвита в характерните готически и симфонични нотки, с които беше пропит “Wasteland”, успешния дебют на Stephanie Luzie и компания.

Новото отроче на шайката от Германия, озаглавено “Nova”, е записано в студиото на Alexander Krull също както своя предшественик, лейбълът отново е Massacre Records. Дотук добре, но приликите като че ли се изчерпват с това. Готик елементите в музиката на Atargatis този път са сведени до някакъв минимум, за разлика от симфоничното начало и повечето оркестрации, вплетени в 14-те композиции в тавата. Китаристът Azmo, оставил почерка си върху “Wasteland” с изключително качествените си сола, сега е в ролята на гостуващ музикант, след напускането си преди няколко месеца. Прави впечатление и по-широкото поле за изява, предоставено на вокалиста Lord Lornhold, което доста хора определиха като неуместно. И наистина, партиите на Lornhold звучат някак разпокъсано и разхвърляно спрямо това, на което станахме свидетели в дебютния албум. Въпреки това, “Nova” не е изключение от правилото за положителните черти, присъстващи константно, редом с отрицателните. И ако приемем съвсем условно очертаната критика към албума, време е да преминем и към онова, което изгражда същността му и кара феновете на стила да загърбят негативното и да се потопят в магичността на “Nova”. А такава там има в изобилие, уверявам ви.

След красивото, мистично интро “Balance”, се потапяме директно в атмосферата на “Ebon Queen”, разкриваща още със самото си начало характера на албума по силата на пауър мелодията и прогресиращите рифове, над които се извисява нежното, на места оперно пеене на Stephanie, подсилвано от дрането на Lornhold. “Frozen Innocence”, от своя страна, прави впечатление с изявата на цигуларката Tialupa, която взима участие и във втората продукция на немците. Нотите от цигулката на талантливата музикантка се вплитат ведно с нежната мелодия, изграждаща симфоничната основа на песента. Симфоничното сърце на албума се откроява и в “Riven”, където Matthias Hechler от Crematory се присъединява и допълва умелите вокални партии на фронтдамата, доказваща ни за пореден път завидните си гласови способности. Началото на “Stars Are Falling”, балансираната мощност на китарните рифове и комбинацията им с цигулката поставят за пореден път на пиедестал цялостното по-тежко звучене на “Nova”, за разлика от това на предшественика му. В същия симфоничен дух е издържана и интересната интерпретация на “Crucified” на Army Of Lovers, първия кавър на Atargatis. Трябва да се обърне внимание и на лиричното отклонение, озаглавено “Green Lake’s Ground”, което с ръка на сърцето признавам за едно от най-нежните и въздействащи творения в областта на симфоничния стил, които съм имала удоволствието да чуя. Комопозициите “Fever Of Temptation”, “When The Ice Breaks” и “Firebird” се отличават с присъщата за немците ритмичност и все по-забележимите оркестрации, а едноименната маршова стъпка блесва с пълна сила в “Marching Of The Fey”, където Azmo съвсем целенасочено рамкира вокалните партии на двамата вокалисти. Странен е фактът, че иначе безпогрешните сола на китариста като че ли са струпани в края на албума, само за да отстъпят място на закриващото парче с леката епична, финална нотка в “Deliverance”. Неотлъчно я следват пауър оркестрациите, бликащи на талази от двете бонус парчета – “Comets” и “Watermight”, или другояче казано, нарочно отделените части на самата песен “Nova”, където съчетанието между инструменталите и дуета на Hechler и Stephanie, допълвани от гостуващия Thomas Helm (Empyrium) създава приятен и достоен завършек на албума.

В никакъв случай не омаловажавам значението на “Wasteland”, защото без него нямаше как да се достигне до това, което групата ни предлага в лицето на новата си продукция. Също така е вярно, че като цяло “Nova” не ни предлага кой знае какво новаторство, но за мен определено е крачка напред в развитието на самата банда, именно защото е един напълно достоен наследник на своя предшественик. Остава да следим по-нататъшните изяви на немците, които смятам, че с този албум доказаха съвсем заслуженото си място на метъл сцената в областта на симфоничния стил.

« Обратно
Коментари   Коментирай!