Има някаква дълбока несправедливост във факта, че вече над 20 години Angra си остават явление, оценено по достойнство единствено от неособено широк кръг ценители. Наистина, гениалните “Angels Cry” и “Holy Land” бяха идеалният трамплин за потенциалното им превръщане в бразилските Helloween, но Kiko Loureiro, Rafael Bittencourt и компания отказаха да бъдат идентифицирани единствено с ранните си, леко наивни творби. Артистичната им еволюция ги преведе през редица стилови преображения и рокади в състава, без нито една погрешна стъпка по пътя. А той продължава триумфално през “Secret Garden” – албум, който затваря цикъла на метаморфоза за бандата в повече от един смисъл.
При все че отдавна се доказаха като майстори на пауър/прогресив метъла, този път Angra звучат изненадващо освободено, като същевременно поднасят своя най-симфоничен и зрял труд на до момента. “Secret Garden” успява да е високо музикантски, без да претоварва сетивата с инструментална разточителност, а тъкмо в това се крие висшият пилотаж в жанра. Италианецът Fabio Lione – един от малкото съвременни метъл гласове, за които епитети като “неподражаем” и “феноменален” не изглеждат като безпочвено изхвърляне – придава на композициите част от онази магия, която някога направи Rhapsody толкова специална група. В съчетание със засиленото вокално присъствие на Rafael, той изгражда концептуалния облик на албума, разказвайки фантастична история а ла Arjen Lucassen, макар и в по-скромни пропорции.
Още откриващата “Newborn Me” ясно показва, че макар отново да стъпват върху порядъчно разчупени конструкции, тук петимата бягат от хедонистичното трупане на музикални пластове, което правеше късните им издания трудни за възприемане от редовия фен. Емоционалното, хитово начало е продължено и в “Black Hearted Soul”, която носи директни препратки към кипящия от енергия пауър метъл от старите дни. От омагьосващото изпълнение на Simone Simons в едноименната пиеса през виртуозните надсвирвания в “Upper Levels” до драматичния дует между Doro Pesch и Rafael Bittencourt в “Crushing Room”, “Secret Garden” не спира да изненадва. Накратко, Angra отдавна не са имали толкова разнообразен и изобилстващ от открояващи се моменти опус (само чуй как са претворили ню уейв химна “Synchronicity II” на The Police в тържество на класическия прогресив рок и метъл).
Обединявайки традиционното и новото от музиката си в забележителен осми запис, бразилските ветерани най-сетне излизат от собствената си сянка и се протягат към един по-висок подиум – този на елита, оформящ лицето на жанра. В крайна сметка, те винаги са имали качествата да бъдат много повече от локална сензация. Предстои и всички да разберат това.
