Спорове, спорове, спорове. Свидетел бях на множество такива относно новото отроче на шведските блекари от Marduk, а именно - “Rom 5:12”. Едни го принизиха като пълна скука, поредното повтарящо се действие в дискографията на споменатите и, с две думи – като пълен боклук. Други пък изрекоха хвалби като “блек метъл албум на годината” и най-добрата творба на петорката. Аз смятам да застана някъде по средата.

Ясно е, че Marduk са една от водещите групи в блека, може би не чак законодатели, но имащи своя огромен принос в стила. Никога не съм им бил най-заклетият фен, просто защото ми идват прекалено еднотипни на моменти. Положението с “Rom 5:12” хем е такова, хем не е. Какво ни бива представено от шведските антирелигиозни метълисти? Типичен агресивен, бързичък блек, бичкия, и въпреки това леко разчупване на типичното звучене на стила (говоря главно за “Accuser / Opposer”, но за нея малко по-късно). Макар едва ли е най-добрият блек албум на годината, то поне се издига над повечето звучащи като свирещи в ламаринена кофа последователи на Сатаната.

Момчетата са ни приготвили почти 60-минутен яростен и антирелигиозен опус, започващ със скоростното “The Levelling Dust”. “Cold Mouth Prayer” продължава типичното мардукско звучене, а Mortuus сякаш изплюва като змия словата с ненадмината ярост:

A smile left to rot in the sun of despair
Sceptre and crown must tumble down and in dust be equal made
Within the hollow crown keeps Death his court

“Cold Mouth Prayer, Cold Mouth Prayer!” крещи като обезумял вокалистът, а Lars твори апокалиптична картина като заден фон зад касите, подкрепян от Devo и Evil. Най-емблематичната и сполучлива песен в “Rom 5:12” за мен е наистина фантастичната “Accuser/Opposer”. Може и да съм леко пристрастен, защото гостуващите вокали, пригласящи на Mortuus, са на един от най-любимите ми и ценни за мен вокалисти – Nemtheanga от ирландците Primordial. Ето това е ключовият елемент, който разграничава тазгодишната тава от повечето други блекарии и от всички онези надъхани да възпяват Сатаната и да отричат християнството момчета. Църковни напеви, църковен хор, бавни, разтеглени рифове, силен контраст между вокалите на Nemtheanga и Mortuus: едните чисти и по-бавни, другите – точно обратното. Аплодисменти заслужават Marduk и за идеята за тази песен, и за реализирането й. “Womb of Perishableness” продължава изтъкания химн на религиозно отричане, а Mortuus e главният заподозрян в цялата работа, включващ се отново с перфектни вокали. Заместникът на легендарния Legion доказва, че е доста удачен избор от страна на шведите за нов вокалист. С едно вихрено и ударно парче като “Voices From Avignon” завършва и този опус, представен ни от бандата...

...за да дойде равносметката. “Rom 5:12” е доста добър албум, но едва ли би ми се вмъкнал дори и в топ 20. Ясно е, че едва ли ще станем свидетели на втори “Nightwing”, но пък и можеше да е много по-зле. Просто имаме типичен блек, а аз малко съм се поизморил от тази типичност. И все пак, дори да не сте фенове на блека като цяло – чуйте поне “Accuser/Opposer”. Това е главната причина, заради която обърнах внимание на този албум.