По дяволите, шведите наистина си разбират от работата! Wulfgar са поредната група, която свидетелства за това. Без излишни обяснения – “With Gods and Legends Unite” е в моя топ 5 дебюти на тази година не само във фолк/викинг метъла, а като цяло. Перфектното допълнение към поредното зацикляне на Equilibrium, Turisas и Thronar, липсващата четвърта част на един недовършен пъзел.

Изключително млада група са Wulfgar – сформирани през 2004, с две демота от 2006 година, като едното от тях е свидетелство за предишната им лирическа насока – омраза към човечеството/света. Искрено се радвам, че момчетата са решили да са поредната група, възпяваща северната митология с нейните многобройни герои, богове и същества. Още по-искрено се радвам пък, че го правят с такъв помитащ и помилащ всичко албум. На моменти доста ясно си личи, че шведите са вдъхновени от други свои сънародници – става дума за известните на (почти) всички ни гиганти от Amon Amarth. Макар и естествено по-немощни и не чак толкова впечатляващи, колкото Johan Hegg и компания, Wulfgar подават доста сериозна заявка да се изравнят с тях, ако продължават така.

Визуално, нека погледнем на албума като на клане. Ясно е, че ще бъдат възпети мощта на Тор и на Один, на всите богове от пантеона на скандинавците, ще бъдат кръстосвани мечове с християнски неверници, или с каквито и да е човешки същества, непосветени чрез кръв и езически ритуали да служат на Древните Богове. Интрото отминава бързичко – за две минути, след което започва същинската част, и респективно – същинското клане. “Cleansed by Fire” слага началото му, а с всяка изминала песен всичанията и кръвта по земната твърд стават все повече и повече. По някое време идва и любимата ми композиция в творбата на шведите – “This Pagan Blood”. Кръвта на слушателя сякаш наистина става езическа, тази песен събужда скрити вътре в нас първичност и агресия, и сякаш е химнът на един вълчеглав. Повярвайте ми – искате или не, по някое време ще усетите, че ревете заедно с Ewil “Blood, Blood, This Pagan Blood!!!”. А след това – завършващото, изречено с ярост, респект и мощ:

Into cold darkness these pagans shall fight
Nothing can bury their freedom or might
Carved into runes, their names shall be known
They were the men that was truly of pagan

“Return from Hel” е доста сполучливо написана песен, отразяваща смъртта на Балдур и опита на боговете да бъде върнат пронизания им брат от Страната на смъртта. Въпрос бива отправен към пазителката на Хел (Хелхайм), и на него бива отговорено:

Mistress of the dark
What do you want
In exchange
For Balder the bright

Give me the tears of all mortal beings
Give me the tears for his soul
Give me the tears all that may lie
And of all that may be dead

За мен тази песен е най-сполучливата от текстова гледна точка, безспорно. “Kneel to the Hammer of Thor” е третото парче, на която бих искал да обърна специално внимание, защото тези три композиции са най-впечатляващите в албума за мен, което не прави останалите несполучливи или скучновати. Отново помитаща, агресивна песен, призоваваща към коленичене и отдаване на заслужена почит към носителя на Мьолнир – великият Тор. Ревовете на Ewil са изключително вдъхновяващи със своята първичност, и това сигурно е поредната песен, в която ще се намерите пригласящи на перфектния вокалист на Wulfgar.

Като цяло, искам да изразя искрената си възхита от сътвореното от младите шведи. Първокласен викинг/фолк метъл с детаджийско звучене, много високо качество на звука и на песните, изключително майсторски направено е всичко – а това е само дебютът на петорката. Изводът е следният: пригответе се за следващата атака на Wulfgar. Аз лично се надявам тя да е дори по-силна от дебютната им. А дотогава – Kneel to the Hammer of Thor, естествено!!!