Още преди четири години членовете на една от най-важните Гьотеборгски формации – Soilwork, дадоха признаци, че са надраснали до болка изтърканите мелодет клишета и са готови да изведат звученето си до едно по-разнообразно и интересно състояние. “Figure Number Five” бе последван от дразнещо непоследователния, някак самоцелно модерен и като цяло разочароващ “Stabbing the Drama”. Мнозина побързаха да отпишат бандата като продажна, оприличавайки я на падналите доста ниско по това време In Flames. Е, както последните доказаха след време, шведите винаги крият по някой туз в ръкава си и поради това е твърде лекомислено да бъдат подценявани. Напускането на основния идеен двигател Peter Wichers не вещаеше нищо добро за Soilwork и мнозина бяха настроени да чуят един нов провал, но със “Sworn to a Great Divide” шестимата им забиха шамар, който дълго ще държи влага.

Като най-сериозен напредък изпъква изработването на изчистен, целенасочен стил, въплътил по равни количества от всичко ценно и смислено в досегашното творчество на групата. На места се различават някои обособени груув и метълкор фрагменти, останали от предходната тава, но като цяло всички музикални съставки са обединени в една крайно хомогенна амалгама. И макар безчет банди да експлоатират с променлив успех въпросната формула през последните години, Soilwork тук го правят по съвсем естествен и непринуден начин, поради което песните им стоят... истински. Да, те са кратки – може би обидно кратки по стандартите на някои. И да, удрят право в целта. Толкова съсредоточено, убедително и въобще силно бандата отдавна не е звучала. Наистина, солата са рядкост, но качествено свирене в албума съвсем не липсва, а и пространни инструментални демонстрации трудно биха намерили място в доволно стегнатите композиции. Двойнокитарната атака е изнесена на по-преден план под формата на запомнящи се стакато рифове, сполучливи хармонии и частично завръщане на траш влиянията. Клавирите не се натрапват излишно и решението да бъдат оставени за фон е повече от удачно. Впечатление прави тенденцията в почти всяка композиция да се противопоставят енергични, агресивни куплети с мелодични и преднамерено завладяващи припеви. Също подобно на In Flames, Soilwork наблягат все повече на употребата на чисто пеене, но за разлика от тези на Anders Friden, споменатите партии тук не дразнят в нито един момент поради простия факт, че най-малкото технически, Speed е далеч по-добър вокалист. Редуването им с характерните полуекстремни ревове е осъществено изключително плавно и прави емоционалния контраст още по-въздействащ. Ярост, отчуждение, душевен смут, дори меланхолия и замечтаност... какво ли няма тук! Не е лесно да се посочат открояващи се парчета, тъй като всяко носи своя специфична красота, а и общото ниво е респектиращо високо. Все пак специални адмирации заслужават абсолютните хитове “Breeding Thorns” и “I, Vermin”, както и “The Pittsburgh Syndrome”, която е сред най-тежките и бързи неща, записвани от бандата от доста време насам.

Едва ли съществуват прекалено силни думи, с които да опиша колко ме очарова постигнатото от Soilwork в “Sworn to a Great Divide”. Момчетата са стъпили на крака след струпалите се проблеми, имат ясна визия и я преследват с всички сили. Албумът лесно може да бъде окачествен като повърхностен и беден от някой, който не си е направил труда да му обърне нужното внимание, но на запознатия и изискващ слушател е в състояние да предложи много.