Древни ветрове подемат разни песни и легенди за велики хора, извършили геройства, вихрещи ги през вековете, оставящи ги незабравени и отворени за умовете ни. Една такава епична и величествена песен са избрали Menhir за тематика на най-новия им албум – “Hildebrandslied” (Песента на Хилдебранд).
Хилдебранд (идващо от hild – битка, и brand – меч), макар и непотвърдена историческа фигура, присъства като крал-воин в три сказания – “Песен за Хилдебранд”, “Песен за Нибелунгите” и “Смъртта на Хилдебранд”, станали известни и подемани от множество бардове и музиканти през вековете. Немците са се спрели на първата творба и са решили да я разработят по свой начин – така, че тя да заема приблизително 1/3 от общото времетраене на албума, и да бъде разделена в две части. Обложката също подчертава акцента върху древното сказание, и отново е на ниво “Menhir” – разбирайте творческа и изключително добре изпълнена.
Каква друга стихия освен мощен вятър да сложи началото на възпяването на героя, и не само? “Das alte Lied des Windes” още с първите си секунди дава на слушателя ясна представа за какво иде реч. Типично възпяващи героични дела, приповдигнати чисти вокали и хорове, накъсвани от време на време от скоростни блек излияния, мощни каси и рифове ни предлагат немците с каменно име. Следва образцова викингска песен, споменаваща вълчеглавите, по-известни като берсеркери - воините, изпадащи в диво безумие и изпитващи неповторима наслада от битките и кръвопролитията. “Des Kriegers Gesicht (Ulfhednar)” ще да е наречена тя, и бива открита със злостни вълчи воеве, за да се разгърне напълно с течение на времето. Същите чисти вокали, прекъсвани от някой и друг мощен рев, съединяващ се от своя страна с вълчи вой, и възпяването на вълчеглавите преминава назад, даващо място за изява на ключовото в албума – самата Песен за Хилдебранд, идваща след краткото и нежно интро към нея. Както казах, Песента е разчупена на две части, като първата е значително по-дълга от втората с внушителните си девет минути. Доколкото разбрах и видях, текстът е на старонемски, и затова за мен е почти неразбираем, но намирам за доста интересно и оригинално това решение на Menhir. Древно сказание – древен език, все пак. Неслучайно споменах, че тези две разкъсани части от по-голямо цяло са от изключителна важност за албума. И това не е само заради тематиката и наименованието му – “Das Hildebrandslied – Teil I” и “Das Hildebrandslied – Teil II” са това, което прави албума по-забележителен, по-изпъкващ, по-отличаващ се от всички викинг/езически/фолк банди, решили да се занимават с епични човешки дела (както и такива от митологично естество). Епично. Наистина епично, от-до, без да спира да бъде такова, без да спира усещането в мен, че звученето наистина съдържа героизъм в себе си, и се пее за постижения отвъд възможностите на човешкото. Разтеглена, но в никакъв случай в лошия смисъл на думата, издържана в типично баладично-епичен стил, първата част отвява всичко в мен и ме кара да се замислям колко други групи могат наистина да достигнат такова мощно звучене. Втората част на Песента е малко по-забързана, по-скоростна, но отново има някакви тъжни нотки, втъкани в себе си, въпреки цялостната героична атмосфера. Тъга носят тези две части на Песента за Хилдебранд, и следващата ги “Dein Ahn”, която започва като типичната блек бичкия, едва ли не стряска слушателя с коренната си промяна. Вихрено соло, яростно като ято оси, и тежки рифове ни съпътстват през шестте минути времетраене на песента, нарушени от учудващо нежни и леки мелодии малко след средата. Далеч... далеч в мъглявата далечина ще бъдат отнесени песните и спомените за древните герои, или казано с езика на Menhir – “Weit in der Ferne”, закриващото парче в албума.
Da wird nichts sein,
nichts, was du warst,
nichts, was du je sprachst,
als wenn dein Wesen nie gewesen.
Последните слова на немците към нас – звучащи злокобно, обречено, и все пак – красиви. Това е – нищо не ще остане от обикновените, от смъртните. Друго е положението при великите, при героите, дори и да съществуват само в песни на древни народи. Тези песни са безсмъртни, а това прави и самите герои такива, нали?
В заключение бих казал, че Menhir отново доказват класата си, и понякога даже се учудвам колко подценена група са, дори във фолк/викинг метъл нишата си. Чуйте Песента за Хилдебранд и тъжете, радвайте се, скърбете заедно с нея. Ако сте щедри – пролейте някоя и друга сълза за него. А после вдигнете високо чашите – в негова чест.
