Интересни нови банди ни предлага тази година. Наред с много други талантливи дебютанти, австрийците от Valfeanor също са избрали тази година за точното време да нанесат първия си удар (повлиян леко от творчеството на Толкин), като ни представят един изтънчен и доста мелодичен албум, озаглавен “En Ny Tid”.

Не са много успешните проекти от този тип, поне според мен, затова подходих с немалък скептицизъм към албума, още щом прочетох лаконичното описание “epic/atmospheric black metal”. Голяма беше изненадата ми още при интрото, защото звученето е наистина прекрасно. Песен по песен, започнах все повече да се убеждавам, че поне в случая на Valfeanor всичко е наред, и групата наистина е успяла да създаде една повече от приятна творба. Всъщност, едва ли има място за учудване, предвид факта, че записът е продуциран от небезизвестния Greg Marboe (известен с работата си с Pungent Stench и Hollenthon).

Поглеждайки песните, си давам следната равносметка – албумчето е кратичко. Девет песни за някакви си 36 минути със сигурност може да ви озадачи малко, особено след като се предполага, че австрийците свирят по-епични и атмосферични неща, но това се преглъща някак. Интрото – “Kingdom of a new century”, е с доста приказно звучене, акомпанирано от леки батални нотки, и буди някакво напрежение в слушателя. Смея да кажа, че се е получило доста добре и плавно ни въвежда в атмосферата и цялостното звучене на албума. “Durin’s Hall” е пример за кратко, но вдъхновяващо и изпипано парче – много добри синтове, въздействащ хор, едва ли не маршови нотки в началото, последвани от нежна мелодия и приятни, ненатрапчиви рифове. Гласът на Desderoth се вписва наистина добре и е ненатрапчив, а напротив – дори засилва чувството на отдих и успокояващото звучене на записа. “The Cold Hard Land” отново представя много успешна работа на Christopher Kamper зад клавирите, познат като бивш член на друга група, която издаде албум тази година – Visions Of Atlantis. Звънтене и удари на чук звучат като интерлюдия на фона на мрачна мелодия в кратичкото “Reborn in the Dark”, за да дойде времето и на “Into the Battles”, която разбива спокойния ритъм с по-бързи каси, по-скоростни рифовки и някак по-героично звучене. Desderoth също вкарва малко повече агресия от предишните парчета, сякаш наистина намиращ се във вихъра на битка. Отново се прокрадват хорове, създаващи скръбна и едновременно епична атмосфера в “Ballad of the Forgotten One”, а нежното звучене и тъжните ревове на фронтмена правят песента една от най-добрите в албума. “…and Leave the Glory Days” е озаглавено закриващото и най-дълготрайно парче на “En Ny Tid”. Ето това е една красива атмосферична композиция. Desderoth е замлъкнал, отстъпил място главно на Christopher, който наистина създава красота! Подходящ инструментал за край на дебюта на една група, решила да се занимава с по-епично, донякъде нежно и атмосферично звучене.

Мога да заявя, че съм очарован и с добро впечатление след изслушването на “En Ny Tid”. Наистина не очаквах да ми бъде поднесена такава изненада, и макар със сигурност Valfeanor да не са направили мега-гига-хипер невероятния и забележителен албум, мисля, че си заслужава да чуете записа. Със сигурност е нещо сполучливо направено, и доста красиво. Особено за дебют.