Две години след като издадоха най-зрялата си творба - “Words That Go Unspoken, Deeds That Go Undone”, скандалните Akercocke се завръщат с поредния си удар срещу всичко свято, противоречивия “Antichrist”. Той определено не е по-добър от предшественика си, но не може да се каже, че е слаб. Въпреки че определено не е някаква голяма крачка напред, новият албум на англичаните ни дават една голяма и качествена доза от неповторимия им стил, състоящ се блек и дет метъл, украсени с една наистина уникална атмосфера!
Записът започва с интрото “Black Messiah”, което представлява смесица от стържещи звуци, на фона на които някой се опитва да бъде разбран, но повярвайте ми, досега никой не го е постигнал. След интродукцията следва първата песен - “Summon The Antichrist”, и както гласи самото заглавие, се отнася към призоваването на Антихриста. Композицията започва доста брутално, с грухтящи дет вокали и мачкащ ритъм, като на моменти се усещат и блек елементи. След мощното начало следва среднотемпов момент с акустични китари, но, разбира се, той не трае дълго, и гръмовната тресня продължава до самия край на парчето. Значително по-олекотена, “Axiom” се явавява като най-масово ориентирана от целия албум. Към нея дори има клип, който по мое мнение не е нещо особено. Чрез нея англичаните се опитват да ни внушат, че трябва да се вглеждаме в реалния свят, защото след смъртта ни това не би било възможно.
Believe in what you can see
Believe in what you can feel
Reveal yourself unto me
Show yourself unto me
Believe in what you know
Believe in what you can touch
Познатите ни извратеност и бруталност на Akercocke са налице, дори в клипа. Следва доста атмосферичната “The Promise”, чиято обстановка прилича на такава в лудница. Самата песен е като малко въведение към следващата, но и сама по себе си е много добра. Следва неоспоримо мрачната “My Apterous Angel”, която стартира с добре познатите ни, уникални Akercocke мелодии. Среднотемпова композиция, в която преобладва типичната английска атмосфера - мрачно, но и красиво. Ред е на още една сатанинска препратка - “Distant Fires Reflect In The Eyes Of Satan”, която е доста внушителна с леко нордическо загатване. След нея като рекета се изтрелва поредният екстремизъм - “Man Without Faith Or Trust”, който е една типична блек/дет бичкия. За нея няма какво толкова да се каже, но за “The Dark Inside” положението е по-различно. В нея се наблюдават доста модерни елементи и спрямо останалите е доста лека, дори повече от “Axiom”. Може би най-добрата композиция в албума, определено изпъква с голямата доза новаторство, което предлага. “Footsteps Resound In An Empty Chapel” от своя страна отново показва бруталната страна на Akercocke с размазващи рифове и грухтящи вокали. Като последната сериозна песен в този албум, тя изиграва страхотно ролята си. Аутрото “Epode” е може би най-голямото недоразумение в тавата. Това е едва ли не е едно доста лигаво обяснение в любов към Сатаната. Определено ефектът, който групата е търсила, не е постижим. Когато слушам “Epode”, ме напушва смях, но това определено не променя мнението ми, че “Antichrist” е един много силен албум. Макар и не най-добрият в дискографията на Akercocke, той определено си заслужава - чуйте го!
