Като от изневиделица се появи новият запис на американците As I Lay Dying – “An Ocean Between Us”. Много се шумя около групата и немалко негативни отзиви получи тя през последните години като клиширана, безинтересна и еднообразна. Лично аз винаги съм ги харесвал и мога да призная само, че предният албум, “Shadows Are Security”, беше донякъде скучен и недоизпипан.
В новата тава, обаче, ви чака огромна изненада. Когато чух първата песен след интрото, отново погледнах заглавието, за да се уверя, че слушам същата банда. Звукът тук определено е различен, постройките - разнообразени, мелодиите - смазващи. И най-интересното – прекалената механичност от предните записи я няма, а на нейно място е залегнала траш/дет рифовка. Да, типична, метълска траш/дет рифовка, тук-там подправена с корски влияния. Рифовете преливат, бързи, тежки, хващащи и метални. Солата са в немалко количество и са особено мелодични и траш ориентирани. Барабаните отново са на ниво, а басът доволно допълва атмосферата на записа. Най-голямата стъпка е промяната на вокала, който се е отказал да крещи абсолютно неразбрани фрази. Тук налична е и емоция, дрането е по-плътно и ясно – сигурен знак, че този вокалист всъщност може да пее. В тази връзка добро впечатление прявят и чистите вокали. Не са толкова много - както и преди, не са и емо-ориентирани, което в тази сцена често се случва и проваля цели записи с неадекватността си. Тук чистото пеене не е лигаво и на моменти е особено хващащо.
Честно казано, не съм сигурен как да продължа нататък. Един качествен и емоционален запис си личи, че е такъв отдалече. Някои предразсъдъци към метълкора като сцена могат да откажат мнозина от идеята да изслушат “An Ocean Between Us”, но ще бъде тяхна загуба. След всяко слушане в албума откривам нови неща, има бавни, атмосферични части, редувани със скоростни траш ритми, има много свирене и желание, целенасоченост и изпипаност. Като цяло, много различен албум – различен за сцената, в която се намира. Момчетата от As I Lay Dying явно са решили, че метълът е тяхната музика и твърдо са тръгнали по металната пътека, като са оставили хардкора за разнообразие. Лично аз съм много приятно изненадан от групата и продължавам да въртя новия запис с огромно удоволствие. За всички онези, които ще подходят с предразсъдъци към албума и групата, имам две решения. Първо: не очаквайте от “An Ocean Between Us” поредното емо/метълкор недоразумение, изобщо. И второ: само чуйте солото на “Comfort Betrays”. Приятно слушане.
