С пет албума зад гърба си, Keep of Kalessin си изградиха репутация на може би най-непредсказуемата група, компилирайки с музиката си елементи от блек, дет, траш, пауър, прогресив и още куп понятни и непонятни за повечето хора жанрове. Именно тази непредсказуемост ги превърна и в едно от най-обсъжданите имена в съвременния екстремен метъл. Но има и друго – на норвежците явно много им допада идеята да държат феновете си в постоянно напрежение, затова, когато в медиите се появи новина, включваща в заглавието си името Keep of Kalessin, много хора буквално изтръпват, именно защото никой не знае какво да очаква. И така, в развитието си квартетът (вече трио) изигра някои доста интересни ходове: издаването на “Armada” и “Kolossus” – две от най-колосалните блек издания за последните десетилетия – и опитът за изява на Евровизия (малко не им достигна), който беше съпроводен и с появата на най-комерсиалната им песен изобщо – “The Dragontower”. През 2015-a норвежките екстремисти се завръщат, за да поправят грешките, допуснати в “Reptilian”, и отново да затвърдят славата си.

Заглавието на новия запис само по себе си разкрива съдържанието му. В текстови план “Epistemology” е най-дълбокомисленото и философски-ориентирано творение в сравнение с предшествениците си. Драконите и останалите фентъзи мотиви тук се срещат сравнително рядко за сметка на далеч по-интелектуални теми, по които се разсъждава в албума. В звуково отношение той е значително по-праволинеен, но затова пък и много по-сложен за разбиране от “Reptilian”. Средната дължина на песните варира между седем и девет минути (с две изключения), надвишавайки тази от предишното издание.

В “Epistemology” има почти всичко, така че той бързо привлича вниманието. Меланхоличното интро лаконично прераства в героичната “The Spiritual Relief”, която е изцяло с чисти вокали, засилващи усещането едновременно за тъга и епичност. Още в първото произведение проличава красивият и лиричен глас на Obsidian, който след напускането на Thebon през 2013-а пое ролята и на вокалист на групата. В следващата песен Keep of Kalessin показват, че не са забравили корените си. “Dark Divinity” пленява със зловещ риф, проправящ път на вокали, които носят първичността и агресията, така присъщи за блек метъла.  Започваща с мелодична прелюдия, “The Grand Design” избухва в трашърска мелница, в която могат да се открият немалко влияния от величията Slayer и Kreator. “Necropolis” може да се похвали с един от най-страхотните рифове в цялото творчество на Keep of Kalessin. Макар и по-умерена като темпо, парчето позволява на Obsidian и компания да приложат целия си музикален потенциал. Връхлитащата след това като ураган “Universal Core” дава да се разбере, че “Necropolis“ служи за почивка и в същото време подготовка за предстоящото. Това е най-скоростната и бомбастична композиция в “Epistemology” и, въпреки дължината си от само три минути, е способна да чупи вратове. Тук Vyl използва шанса да се развихри зад барабаните, така че скоростта е огромна. След атмосферичната “Introspection“, позната от EP-то, което групата издаде през 2013-а, започва финалната едноименна творба, която освен че се явява една от най-дългите песни в албума, в началото силно напомня на “The Awekening“ от “Reptilian”.

Макар да е глътка свеж въздух в дискографията на Keep of Kalessin, “Epistemology” не може да доближи шедьоврите на групата. За съжаление липсата на характерните вокали на Thebon се усеща въпреки старанието на музикантите. Obsidian има талант, но липсата на опит си казва думата – гласът му тепърва ще разгръща възможностите си. Това поставя за пореден път отворен край на албум на Keep of Kalessin; интересно в каква посока ще поемат след две години.