Звучи парадоксално, но метъл групите, умеещи само с няколко рифа да придадат жажда за бира на слушателя, са малко. Adrenaline Mob са точно такава банда. Трудно бих могъл да си представя техния звук в рамките на друг жанр, но силата им се крие именно тук – те правят това, което правят, адски добре. Толкова добре, че да ти се допие бира.
“Dearly Departed” за албум изглежда къс със своите 40 минути, така че смея да го нарека едно щедро ЕР. В него се крие продължението на “Coverta” – последния им турбо-трибют почти-албум, пълен с наситени (с метъл) кавъри. След неслучайния му успех, беше логично да чуем още една подобна изява. Въпреки че “Dearly Departed” пристига по-рано от очакваното, със сигурност не бих го върнал, и има защо. В трибют-ремикс ЕР-то можем да открием кавъри на забравени и вечни класики от любимия ни жанр, чиито оригинални изпълнители имаха значение за мен до това издание. Обичам тежката музика, особено когато тази тежест е изразена премерено в дрезгави гласове и яки жици, а не по константата “джангър”. “Dearly Departed” се справя прекрасно с тази задача и версиите на всички парчета тук станаха предпочитани от мен. Продукция на много високо ниво, типичния изчистен почти до острота звук и най-вече Russell Allen, чиито вокали винаги могат да придадат настроение (за бира) – това е “Dearly Departed”.
Още с първия риф пистолетът опира в тила! Всичко, което очакваме от “Мафията”, е тук. Опитните музиканти за пореден път показват, че умело са изградили стил отвъд монотонния звук, който лесно можеш да си представиш, поглеждайки траклиста. Едноименната “Dearly Departed” се налага да бъде сверена с оригинала, за да се открият разликите, но те не си струва да се отбележат, защото резачката не си почива, докато Adrenaline Mob звучат. Дори когато има акустични балади, изпълненията им са почти уникални, съдържащи емоция и чувственост, без да губят настроение. Най-приятната изненада е епичният кавър на “The Devil Went Down to Georgia”, който лесно би могъл да доведе до музикална свръхдоза. Феновете на Black Sabbath ще останат доволни от майсторски конструираното “Black Sabbath Medley”, макар да се знаеше, че тайфата се справя достойно със Sabbath от предишните им изяви. Толкоз – без лоши думи, защото в такива ситуации е въпрос на предпочитание (за бира).
“Dearly Departed” е един здрав и щедър ЕР сингъл-едит трибют с много душа. След втори подобен труд, жаждата за нови оригинални композиции от Adrenaline Mob се усилва. Въпреки това, имаме един перфектен бар албум – много сполучлива компилация, която не върви да я слушаш сам, или пък в колата, дори на среща с гаджето, но в бара е точно на място. Доста е жалко, че не чуваме по-често авторски материал от Adrenaline Mob, но чакането си струва, а аз и без това не обичам да пия бира толкова често.
