Изпълнен с надежди и с трепет, очаквах новата творба на Turisas. След опустошителния им дебют с “Battle Metal”, очаквах още по-деструктивно продължение на творческата крива на групата. И колкото и да е трудно, дори сякаш невъзможно да се надмине нещо толкова велико като дебюта, момчетата от Финландия не само оправдаха високите ми очаквания, а направо ги надскочиха в пъти! Сякаш музикалният гений на тези младежи няма край и претърпява развитие в положителна посока само в разстоянието на един албум – “The Varangian Way” е нещо толкова епично, че попада в графата на произведенията, които не могат да бъдат описани с думи; толкова зряло и творчески гениално, че само слушайки го, се плаша от мисълта какво ще ни приготвят финландците следващия път.

“The Varangian Way” е албум, който може да изглежда по-прост, не като звучене, а откъм история, но това съвсем не е вярно. Концептуален от-до, той ни представя историята на варягите – скандинавци, емигрирали към по-източни и южни части (предимно в тогавашната Русия) около IX и X век. Те били специализирани в пиратството, търговията, а наред с това били едни от най-добрите и стабилни наемници. Пътуване през знайни и незнайни земи - досущ приказка с исторически нотки, ни очаква в рамките на 43 минути, акомпанирано от феерия от фолк мотиви, батални нотки, фанфари, бойни викове и много други уникални моменти – всичко с клеймото на една млада група, вече превърнала се в легенда във фолк/викинг метъла – Turisas.

Всяко пътуване започва все някъде – отправната ни точка тук е така нареченият Holmgard (Великий Новгород). Мощни начални нотки, въведени от фанфари, са последвани от сякаш разказващия ни приказка Warlord. Минаваме през всичко това, за да стигнем до припева, който лично аз съм си припявал дни наред. Това са Turisas, и развихрят ли се, нищо, абсолютно нищо не може да ги спре. Познатите ни от “Battle Metal” феноменални хорове присъстват и тук, разтърсващи до основи, както винаги. Отплаваме към неизвестното нам в “A Portage to the Unknown”, приветствани от акордеон, неизменните хорове и Warlord, който ни разказва за осъщественото опасно пътуване. “Give me all you have!” - провиква се към средата на песента неотразимият вокалист и хорът сякаш му отговаря, за да се обърне настроението в песента и лирическият герой да промълви тихо думите “all my life… made of lies and deceits…”. Епична и същевременно сякаш леко тъжна мелодия се разгръща в по-късния етап на песента, следвана от отчаяните, но агресивно настроени викове на Warlord. Последни напъни на фанфарите и красотата свършва, за да започне нова. “Cursed be Iron” има уникално интро. Минута и половина продължава историята, представена от финландците, след което всичко избухва: рифове, барабани, виковете на Warlord, проклинащи каквото падне - всичко се извисява във величествена и могъща мелодия, придружавана от агресивни вокали, освирепяващи с всяка изминала секунда все повече и повече, за да се слеят накрая в един последен рев и за да свърши всичко толкова бързо, колкото е започнало. След дългия път се озоваваме насред златни полета, където ще се насладим още веднъж на изпитаната формула на Turisas. Поредното мощно парче, наситено с оркестрации, множество фолк мотиви и прекрасен синтез между хорове и солови вокални партии. Песента приключва толкова величествено, колкото и започва, зашеметяваща и оставяща слушателя безмълвен пред това пълно съвършенство. Но едва ли нещо би могло да ни подготви за песен като “In the Court of Jarisleif”. Действието се развива в двора на украинския княз Ярослав, известен още като Ярослав I Мъдреца, владетел на тогавашната Киевска Рус. Това, което ни предоставят Turisas тук, разбива със своята гъвкавост, прецизност и не само – мотивите, използвани през цялата песен, са изключително близки, ако не и почти идентични с тези, които можем да срещнем в нашия фолклор. Бързо и вихрено, издържано в ритъма на типично хоро, звученето ни отнася назад във времето и сякаш пред погледа ни изникват танцуващите хора и лика на мъдрия княз. “Five Hundred and One” са избрали финландците за име на следващата песен от албума. Настроение сякаш за балада с тези тихи и нежни начални нотки, но слушателят бива напълно изненадан от нахлулите разярени вокали на Warlord и ударните рифове, разгърнали се в епична мелодия, която пък на свой ред вече към края забавя темпото си, за да завърши в стил, често наблюдаван и при песните от “Battle Metal”. Тук-таме примесено с по-нежни и бавни моменти, парчето е едно доста бързичко и зашеметяващо пътуване по течението на албума. А понесем ли се по течението и говорим ли за варяги, неизменно ще дойде момента да стигнем до река Днепър и участието й в този албум – “The Dnieper Rapids”. Всичко идва оттам, че търговският път на варягите до Константинопол задължително минавал през река Днепър, която от своя страна криела немалко опасности. Седем бързеи трябвало да бъдат прекосени всеки път, когато варягите пътували до Константинопол; седем бързеи, кой от кой по-опасен: “Не заспивай”, “Островен водопад”, “Гръмогласният” , “Винаги буен”, “Вълнист водопад”, “Смеещият се” (заради звукът, който създавала плискащата се вода) и “Излишният” са имената им. Но това не било всичко - варягите честно били в опасност да бъдат нападнати от войнствените печенеги. Песента създава в мен усещането за обреченост и непосредствена заплаха със звученето си, и имайки предвид историческите факти, това си е съвсем на място. Warlord отново не щади гласа си, ревящ на фона на забързаните оркестрации, сякаш представящи трудностите на варягите, които прекосяват бързеите на река Днепър. Изпъстрена с какво ли не и носеща силна историческа жилка, песента подготвя за жалост налагащия се край на това пътешествие... Но как, с какъв размах, могъщество и величие идва този край! Зашеметени от изминалото досега, не си мислете, че сте чули всичко. Защото на хоризонта, в далечината, се вижда Константинопол, един от най-великите градове въобще в цялата история на човечеството (“Miklagard” го наричали викингите, също и “Великият град”, несъмнено смаяни от изяществото му). По-подходящо парче за край на този фантастичен албум едва ли може да има - и от музикална, и от историческа гледна точка! Константинопол е крайната дестинация на наемниците и неповторими търговци – варягите, и след всички опасности, те най-сетне го достигат. Думите са слаби за “Miklagard Overture”. Къде ти слаби, те не могат да се докоснат дори до нищожна частица от чистия гений, вложен в това парче. Епично ли? Обмислете много добре какво означава това за вас. Тук са прокарани нови измерения на епичността, едва ли открити от някого досега. Красота. Чиста, неподправена красота от първата до осемнадесетата секунда на деветата минута. Това е “Miklagard Overture” - песента, завършваща едно пътуване, което едва ли ще бъде забравено.

Трудно е човек просто да каже нещо от рода на “ами, прекрасен албум”, “много хубава тава, супер е”, или друго подобно обобщение в случая на “The Varangian Way”. Няма да го направя - мисля, че от оценката ми на албума досега в ревюто си проличава в какъв възторг съм, че финландците ни поднесоха такъв шедьовър. Една група, която има невероятен талант и която, ако продължава този път, който вече е поутъпкала, ще се превърне в легенда приживе. Непременно чуйте този запис. Аз лично чакам да излезе из магазините, за да си го купя. Ако този албум не го заслужава, не знам кой би си струвал.