Ревюта
Група: Nocturnal Depression
Албум: Soundtrack for a Suicide
Автор: Scion Of Storm
Април, 2007

 

Нека в началото на ревюто да уточня, че става дума за промо версията на този албум, защото има огромна разлика между нея и пълната, по-късна негова версия. В промоционалната има четири песни, докато в пълната са пет, а и времетраенето на всяка от тях е съвсем различно.

Подходих с нескрит скептицизъм и ясно изразено недоверие към тази група и албума им от 2007-ма, главно заради факта, че не съм от най-големите фенове на по-дългите и разтеглени песни. А това несъмнено присъства в творчеството на французите - четирите парчета, представени ни в тавата, имат общо времетраене час и половина и надвишават дори най-смелите дуумърски опити. Скептицизъм породи и странният стил на групата – а именно, suicidal black metal. Е, всичките ми негативни очаквания бяха пометени още при първото прослушване на “Soundtrack for a Suicide – Opus II”. Тавата е много емоционална, което е едно от предимствата й, наред с многото други позитивни страни. Мъка, тъга, блян по нещо изгубено, или никога непритежавано, се долавя тук. Атмосферата на цялата творба също е с доста меланхоличен характер, който градира и се изразява все по-силно и по-силно с всяка изминала песен. Както споменах, записът е доста наситен с негативни емоции и не мисля, че е за всеки. Докато слушах и превъртах за кой ли път четирите песни, изграждащи албума, бях буквално обгърнат от трайно наслоилата се носталгия и всепоглъщаща тъга, намерили място във всяка една от тези песни. Абсолютно във всяка! От “Anthem to Self-destruction” до “Hear my Voice… Kill Yourself”, слушателят бива залят от тази мрачна и изпълнена с чувства атмосфера. За моя радост, налице е и добро озвучаване в рамките на албума, защото наистина се опасявах и даже очаквах познатия ни примитивен звук, който се среща в почти всички подобни “ъндърграунд” блек метъл проекти. Може би единственото ми недоволство се изразява в това, че Herr Suizid и Lord Lokhraed малко са попрекалили с посланията и подтикванията към самоубийство на моменти, но пък това все пак е suicidal black, едва ли ще очакваме нещо друго от такъв стил, нали?

« Обратно
Коментари   Коментирай!