Животът има навик да ни дава моменти, в които да нямаме идея какво да кажем. Като средностатистически личности, претендиращи за отличителни характеристики, осъзнаваме, че сме толкова обикновени и простички, че дори саундтракът на живота ни се изпразва. В тези прекрасни моменти, най-често случващи се в понеделник (понякога и в сряда), когато си забравил поредния краен срок за поредния краен проект, осъзнаваш, че наистина нямаш идея какво да кажеш. Но трябва да се говори и слуша, защото това е един от малкото шансове да стигне до онези отличителни характеристики, споменати по-горе, които ни превръщат в личности. В такъв момент човек си търси саундтрак.

Има един определен под- и над-жанр на метъл музиката, които спокойно може да бъде наречен саундтрак на ежедневието. Това не са онези албуми, които спират света, за да ни завземат с мощ и епичност. Това са точно онези албуми, които индивидът слуша 2-3-8 пъти без да забележи, за да осъзнае накрая, че са му станали любими. Nightland правят точно това в “Obsession”.

Италианските симпатяги предлагат един запис, вървящ меко, нежно, много метъл, но в никакъв случай натрапчиво. Прекрасен албум, в който дори бедната музикална култура може да открие поне пет любими банди, съчетани толкова изкусно, че дискът продължава да се върти отново и отново без значение от обикновения ден. Всичко това е направено с не прекалено изявен стил, но пък с толкова хубави клавири и женски вокали, че сърцето се разтапя. Тази комбинация от мелодет и симфония говори за студено време и емоции, но не и за апатия. Забързаността на модерния фен позволява на такива албуми да се наредят в листата на банди, от които очакваме още много.

Парчета като “A.R.E.S.”, последвано от “Icarus”, спокойно биха намерили място в шедьоври като “Before the Bleeding Sun” на Eternal Tears of Sorrow, а “Last Dance of a Treacherous Mind” смело ни връща в ранните и безбожно красиви Ensiferum. Оркестрации и бързи барабани правят от този албум една страхотна композиция, напредваща плавно и завършваща с очакването на “Dreamless Life”, оставящо ни с желание да го пуснем отново.

Цялата тази хармония говори не само за обещаващо развитие на Nightland, но и за светло бъдеще на момчета, които с първия си официален албум качват летвата доста високо. Все пак последната банда, която с чисто сърце можеше да бъде наречена саундтрак на ежедневие, бе Katatonia. А това далеч не е слабо описание за силата на под- и над-жанра.

С много тиха емоция и много мелодия, “Obsession” обещава много слушания и много заветни открития.