Метъл сцената понякога може да е меко казано странно място. След по-продължителен досег с нея, човек спира да се изненадва от дребни особености като например тази, че най-добрият мелодет от финландски тип понастоящем се свири от американците Starkill и японците Gyze. Последните дебютираха изневиделица преди близо две години и моментално генерираха очаквания за бляскаво бъдеще. Макар и предостатъчно амбициозен сам по себе си, “Fascinating Violence” беше по-скоро обещание за нанасяне на нови, открояващи се черти върху вече богатото платно на жанра. “Black Bride” го реализира.
Още с началните си залпове бандата потапя слушателя във водовъртеж от неизтощими китарни номера и ритмови престъпления, който се вихри до самия край на записа. Тримата запазват завидна чистота на изказа при преобладаващото зверско темпо на парчетата, а музикантско умение, което демонстрираха в дебюта, сега е доразвито и намира израз в още по-технични и скоростни инвенции. Мелодичните извивки са превърнати във водещо композиционно начало, промъквайки се дори под вокалите – нещо подобно на това, което Children of Bodom правеха навремето, но издигнато до съвсем различно ниво. Чистите вокални включвания са отпаднали в голяма степен, а клавирите са изтикани изцяло на фона на инструменталната канонада и родената от тези решения настъпателна агресия вика асоциации с най-добрите години на Norther.
Gyze обаче видимо не се задоволяват с това да напомнят на нечие чуждо величие. Техният мелодичен дет метъл е обогатен от много неокласика и умело вмъкнати пауър орнаменти, но най-ценното му качество си остава онази непринудена емоционалност, която инстинктивно подтиква към куфеене и свирене на въздушна китара. Тук няма и следа от паразитната механичност, превърнала творчеството на редица иначе кадърни състави в досадно преживяване. Напротив – Ryoji, Shuji и Aruta са гладни за признание и търсят себе си в един час на постоянни идейни преходи, подплатени от енергичен шред обстрел. Целенасочени и стегнати, без излишни отклонения, песните им разкриват нови пластове с всяко следващо завъртане, като упорито отказват да омръзнат.
Макар и не моментално запомнящ се като предшественика си, “Black Bride” е не по-малко впечатляващ със своите ентусиазъм, искреност и внимание към детайла. Gyze се показват като група, която не се бои да излезе извън комфортния си стил, за да посегне към нещо на ръба на възможностите си. Рядко се сблъскваме с музикалност от толкова висока класа.
