Цяла зима тръпнем в нетърпение да стане време за дългоочакваното събитие. И ето че 12-и март най-накрая ни връхлетя. Още от самото си начало 2015-а година се очерта като твърде натоварена в концертно отношение, но това е друга тема… и съвсем не е повод за оплакване.

Тълпите сякаш твърде вяло и плахо прииждат към столичния “Bar Zar” (и бивш “8th Ball”). Като че ли предусещат заформилото се забавяне на концерта. Бандите още не били пристигнали - така ни посрещат организаторите. Е, ние сме свикнали със закъсненията, какво да се прави. Намираме с какво да уплътним час-два и, вече подгрели, се връщаме към клуба.

Отчайващо рехави са редиците до началото, а и след това, когато родните ентусиасти Bleak Revelation с напълно оправдана гордост представят дебютния си албум “Afflictive Seclusion” – далеч от всякакъв комерс, изпълнен с мрак и дълбочина, на която много от големите дуум банди биха могли да завидят. Нашите момчета определено умеят да предизвикват интерес дори в по-слабо запознатите с творчеството им. Но тук като че ли такива няма, всички си се знаем. И въпреки че сме малобройни, сме все отбрани.

Настройваме се на румънска вълна. Grimegod продължават дуум серията. В голяма степен групата е съставена от членове на хедлайнерите от Negura Bunget. Няма как, отроче е на Tibor – вокалист и китарист и в двата проекта. Атмосферата е на път да се сгъсти в още по-плътна бездна от меланхолия и спиращи дъха мрачни излияния. По време на изпълнението им за пореден път се убеждаваме, че метълът не е просто стил или път - той е направление, с много завои, много потенциал за импровизации и свободни интерпретации на музика, емоция, традиция или цялостно светоусещане.

Печелим малко време да се посъвземем, докато на сцената излязат душегубните езичници Negura Bunget, за които България е вече добре позната дестинация. Този път сме една от спирките на голямото им европейско турне, представящо новия албум “Tău”. Вълшебството ни завладява още с първите ноти. Невероятна е енергията, която извира от сцената. Всичкият този инструментариум (на част от инструментите със сигурност не знаем дори имената), силните внушения на музиката, запленяващото пеене и чистата неподправеност на изпълнението им ни омагьосват. Трансилвания нахлува в сърцата ни. Поклащаме се като изпаднали в транс шамани. Дори редуцираният състав на групата не може да намали силата на усещането за безвремие, безкрайност, вечност...

За нищо на света не искаме да се откъснем от този празник за душата и отказваме да приемем, че концертът е свършил. Остава ни утехата, че съвсем след малко отново ще се видим с момчетата – от бар “The Black Lodge” услужливо са ни спретнали афтърпарти. Разменяме наздравици, правим снимки и се радваме на румънските гости. И те ни се радват.

Остава да се надяваме, че среднощното изпълнение с разбития им автомобил няма да промени отношението им към България и българите. Или поне не много.