Едва ли има друга метъл група, която скоково да претърпи толкова колосално развитие през годините. Започнали като водещ дет метъл акт и трансформирали се в преобърнал представите на съвременното метъл общество симфоничен пионер, Therion стоят пред нас на прага на своето поредно радикално видоизменение. Истина е, че тъкмо Christofer Johnsson и компания дадоха началото на цялата тази оперна истерия, която плъзна като чума из повечето модерни издания, но десет години в дебрите на изцяло симфоничния метъл са достатъчни на шведския маестро, който се е насочил целеустремено към съвсем други измерения на музиката със своя дванадесети албум “Gothic Kabbalah”. Както гръмкото заглавие подсказва недвусмислено тук ще открием страшно много готически заемки, но това определено не е всичко. Вплетени в една прелестна музикална тинктура, пред нас прелитат всевъзможни фолк и прогресив елементи, които създават мистично и астрално усещане в цялата творба. Оперните вокали, както и премазващите симфонични атаки са изчезнали почти безследно, заменени от еквивалентни фонови заместители като кийбордни оркестрации и многогласия, издърпани доста на заден план. За сметка на това групата е извела като лайтмотив стремежа към сложно композиране и уникална по рода си мелодичност, които напомнят по структура тичпина метъл група. И наистина, един поглед назад би показал лесно, че самото метъл начало у Therion някак си е оставало ако не бледнеещо, то поне равноправно със симфонично-оперния елемент. Сега групата е решила да се изтъкне както като колектив, така и като отделни музикантски таланти. Искусна и комплексна структура, неповторима динамика на изказа и съвсем директно музициране са само част от достойнствата на новите Therion. Пред нас стоят четирима отделни вокалисти (Mats Leven, Karin Fjellander, Hannah Holgersson и Snowy Shaw), които се редуват да показват завидни певчески способности в хеви метъл маниер. Нещо повече, в новия музикален градеж на групата гласът заема доста важно място като инструмент, допълващ изразително основната невербална част от песните. Въпреки изключителната компоиционна сложност, албумът се лее плавно и леснодостъпно за слушателя, който потопил се веднъж в уникалната атмосфера няма да спре докато не изслуша на един дъх и двата диска от “Gothic Kabbalah”.

В текстово отношение тавата е базирана за пореден път върху идеологията на ордена Dragon Rouge, и по-специално на шведския хроникьор Johannes Bureus, занимавал се усилено с астрология, мистицизъм, кабала и изследване на древните нордически руни. Самите текстове са дело на Thomas Karlsson, който работи с групата от “Theli” насам, и койото всъщност е един от основателите на Dragon Rouge. Концепцията на “Gothic Kabbalah” обобщава книгата за Adulrunan и теорията за трите скрити съкровища, част от пророчеството на Paracelsus за Среднощния лъв (Mitternacht Lowe). Пророчеството закодира начина за намирането на тези съкровища и предупреждава, че откриването им ще събуди Среднощния лъв, който ще се завърне за да царува над човечеството, донасайки по този начин нов Златен век.

С непосредствен изблик на енергия албума открива резачката “Mitternacht Lowe” - чудесно раздвижено парче, правещо прехода между двата Therion-ски периода да изглежда по-плавен. Още с последвалото го заглавно “Gothic Kabbalah” групата се впуска в новото си олекотено и полу-спиритично звучене, интерпретирайки по оригинален начин редица фолклорни мотиви, напомняйки приятно на средния период на Jethro Tull, особено изразен в пасажите с флейта. Темпото спада видимо до медитивното “Perennial Sophia”, започващо в низините отмерено и ритмично и преливайки в бомбастичен хоров финал. Със съвсем първични и опияняващи припявания се характеризира “The Wisdom and the Cage”, в която блесва за пореден път брилянтният мъжко-женски вокален контрапункт. “Son of the Staves of Time” печели симпатиите ни за броени секунди с божественото, емоционално и приятно дрезгаво пеене на Mats Leven, което, комбинирано с бумтящия ударен капацитет на песента, прави от петте минути абсолютна куфялка. В “Tuna 1613” поне мен ме преследват налудничавите асоциации с твърдите песни на Scorpions (и особено “Sails of Charon”), но при всички положения това е една от малкото хард-рок спирки в нашето изтънчено кабалистично пътешествие. Текстът на песента се отнася за тринадесетия цикъл Бактуна на древните Маи, започнал през 1613 година и чийто край наближаваме с пълна сила. Цикъл, в чийто край пророчеството предрича пълно отричане на човечеството от материалното, следствие от колективна амнезия – време свързвано по-скоро с положителни емоции и всеобщо опрощение. Още по-надълбоко в мистицизма задълбава и “Trul”, намекваща завоелирано за областа Аркадия в днешна Гърция, свързвана с не малко древни култа и секти. Песента радва с едно от най-впечатляващите напявания в целия албум, внушаващо пасторална идилия и все пак придвижващо се накъсано и рифово. Съвсем закономерно то бива последвано от по-злокобното и твърдо “Close up the Streams”, в което се наблюдават дори бегли траш елементи. Вторият диск започва по подобен начин с “The Wand of Abaris”, профучаващ през няколко изненадващи редувания на настроение, мотиви и влияния. “Three Treasures” е спокойна и лирична композиция, която въпреки епичното си и грандиозно интро прелива в безметежен и мек припев. Тук сякаш най-силно си личи замяната на толкова характерния досега симфоничен героизъм с кийбордно-акустично ориентирани подплънки. С това пътят е прокаран за действената “The Path of Arcady”, напомняща отчетливо за времената от “Lemuria” и “Sirius B”. Бойни и настървени ритми ни заподмятат още от началото на “T.O.F. - The trinity”, а и съвсем логично да е така в песен, посветена на тримата върховни нордически бога Тор, Один и Фрей. След майсторската вокално-басова “Chain of Minerva” идва ред на закриващата дванадесетминутна епика “Adulruna Rediviva”, подходящия финал за албум на абсолютни метъл икони.

Нито един фен на Therion няма правото да се чувства разочарован след подобен удар право в десятката от любимата му банда. Повече от радващо е, че банда-законодател, която вече беше успяла да изгради съвсем самобитно звучене, уникално за целокупната метъл сцена, с готовност захвърля оковите на изградената рутина за благото на собственото си развитие. “Gothic Kabbalah” заслужава адмирациите и уважението на всички и съм сигурен, че ще ги получи от поколенията, израстнали и израстващи с музиката на Therion.