Devious изглежда са от тези групи, които успяват да си извадят поука от времето, грешките и опита си. За четирите години след издаването на дебютния “Acts of Rage”, холандските детаджии са успели така да променят звученето си, че от стандартна дет банда да приемат облика на първокласна екстремна формация със собствено виждане и звучене. Може би неслучайно към блъскащото и първично дет начало в композирането на песните, младата група е добавила и един куп допълнителни влияния, след което е разбъркала старателно до получаване на хомогенен коктейл от изтънчен брутализъм. Тук и там забелязваме бурни пристъпи на лудост от тип Malevolent Creation, плътна рифова стена като от Vader-ска класика, но изненадващо често към нас се понасят и кратки акустични интерлюдии, позиционирани на подходящите места без каквито и да било признаци на разхищение. Освен това частицата траш, която се забелязваше бегло и в дебютния им албум, сега е набрала дързост и мощ, за да блесне в най-добрата си светлина като равноправна стилова опорна точка. И за да бъде амалгамата максимално заплетена и неразгадаемо сложна, младите холандци не се колебаят при стъкмяването на кратки мелодични откоси, достатъчно разпръснати, за да не пречат на систематичното унищожение, леещо се от колоните.
Албумът стартира с брилянтен мелодет инструментал – “Entrance...”, чиято забързана, но и атмосферична, ритмично плавна обстановка няма да намери еквивалент в която и да било друга композиция в записа. Оттук насетне ни подхващат безмилостните писъци на Coen Tabak, допълващи идеално постоянното рифово зверство. “Room 302” нахлува, за да разруши последните останали частички здрав разум и да прочисти пътя за развихрянето на “Incantation of the Еarthbound”. Прави впечатление майсторската работа на барабаниста Frank, който демонстрира широк обхват от техники и похвати, далеч надхвърлящи стандартните за дета и траша. Музикантското доказване на всеки един от Devious дава чудесни плодове в “Boundless Domain”, която се гъне и извива като своенравна змия, готова да те захапе всеки момент с хищнически барабанен залп, или да се увие около гърлото ти, задушавайки те с нечестива траш мелодия. Част от наследството на Aborted се открива в “Misanthropic Еntities”, добре разгърнато в неспирен порой от насъскващо ожесточение. Кратката и напрегната акустична пауза завършва в отчаяните опити на давещ се да изплува над водната повърхност и да си поеме дъх, само за да бъде насилствено потопен обратно в течната бездна, точно както и ние биваме помляни от последвалото “The Repentance”. В “This World Suicide” ни подхващат изненадващи китарни интерлюдии и сола, но мелодичните отклонения биват изцяло компенсирани от “Days of Disorder” и опустошителната първичност на “Dead Cannibal Civilization”. А и за завършек няма укротяване за безграничния бяс на Devious. С още по-голямо озлобление към нас биват запратени тоталните бичкии “Shibito” и “Lowest in the Food Chain”, водени от принципа за запазване на най-големите изненади за най-накрая.
Колкото и изненадващо да е, цялото това свирене и експериментиране с мелодиите не води до разпокъсаност или празнодумно псевдо-новаторство. Пред нас стои един съвършено хомогенен и стилово постоянен дет албум, който макар и неподминат от по-модерните тенденции, повече от очевидно впива корени по-скоро в доброто старо време на блъскащия дет. Резултатът – качественa бруталия в обвивка от интелигентност далеч над средностатистическата – е повече от задоволителен, а фактът, че едва прохождаща банда е способна да изстреля подобен албум с повече от ясна и методична концепция за музика, може да ме изпълни само с положителни емоции. И с нетърпение да чуя наследника на “Domain”.