Смазващ, зъл и олдскуул – това, с три думи, e новият Morgoth. Въпреки че когато става дума за големи завръщания, всичко в дет метъла през последните две години малко или много бледнее пред титаничния “Surgical Steel” на Carcass, “Ungod” определено е сред добрите попадения на 2015-а.
След обещаващо начало на кариерата, смяна на няколко различни имена (Cadaverous Smell, Exterminator, Minas Morgul), два чудесни албума и един не особено успешен опит за смесване на дет с индъстриъл, за Morgoth следва дълга пауза. Днес, деветнадесет години по-късно, излиза “Ungod”. С появата на Karsten “Jagger” Jäger на мястото на дългогодишния вокалист Marc Grewe и няколкото промени в състава след реюниъна през 2010-а, Morgoth звучат също толкова брутално, колкото и в записите си от 90-те.
“Ungod” е албум, на фона на който някои ще кажат “Това не е библейско!”, други ще се усмихнат злорадо и ще усилят звука, а по-наблюдателните ще се разбунтуват срещу епидемията от еднакви обложки на Seth Siro Anton. Но по-важното в случая е, че немците ни поднасят 46 минути тотална тресня, преливаща от светкавични рифове, рифове... и пак рифове, от които направо може да ти се завие свят. При отварящата “House Of Blood” и “Voice Of Slumber”, в която се появяват по-тежки и бавни моменти, правят впечатление и партиите на барабаните, дело на Marc Reign, който с право носи прякора “Speedy”. В “Snakestate” забавените мелодии са примесени с дуум елементи и втежняват още повече и така смазващата атмосфера. След още две безкомпромисни резачки стигаме до заглавното парче, в което вокалите липсват и като компенсация има като че ли от всичко по малко, но в перфектно премерени дози. “Nemesis” определено е сред най-злите песни в албума, а “God Is Evil” с нищо не остава по-назад с демоничните вокали на Karsten Jäger, който доказва, че е достоен заместник на Marc Grewe. “Traitor” и “Prison In Flesh” продължават да следват същата печеливша унищожителна концепция, а заключителният инструментал “The Dark Sleep” прави мрака на “Ungod” непрогледен.
Първото нещо, което се появява след завъртането на “Ungod”, e усещането, че песните незабележимо са преминали една към друга, следвайки една и съща схема, същевременно без да се повтарят и да отегчават. Няма някоя, която да изпъква по особен начин, но всички са на еднакво добро ниво, а цялостното звучене на албума е повече от удовлетворяващо. Morgoth се завърнаха на дет метъл арената в правилния момент, а “Ungod” доказа колко сериозни са намеренията им. Можем само да гадаем какво ни очаква занапред.
