Ревюта
Група: Rotting Christ
Албум: Theogonia
Автор: Wolfheart
Януари, 2007

 

Изумен съм от това, което твори символът на гръцката тежка сцена. Песните им са изпълнени с отчайващо количество мрачна енергия и величие. Настоящият албум е изпипан в характерния техен стил на творене - мрачен и зловещ. На музикално ниво е хирургически прецизен - отново сме свидетели на прекрасни китарни хармонии, съчетани с режещи рифове и връхлитащи китарни сола. Разчупените постройки на песните представят внушение за лутане из лабиринт от чувства и мисли. Вокалите варират от агонизиращ рев до плътен речетатив и дори чисто пеене. Освен вокалите на групата участва и хор, който допринася за величието на албума. Хоровите партии са разпръснати почти из целият запис, но са идеално вплетени в музиката, така че не оставят впечатление за претрупаност. Друга изненада е участието на различни народни инструменти, включително и гайда!

“The Sign Of Prime Creation” е парчето, даващо начало на албума - силно и мощно, притежаващо енергия да срути цял Ню Йорк. Продължението “Keravnos Kivernitos” започва така, както завършва предната песен - същите мощни хармонии и експлозивен припев. “Enuma Elish” започва доста агресивно и трупа отрицателна енергия, която избухва на припева. “Helios Hyperion” е друго мощно парче, с начало напомнящо на “Out Of Spirits”, но продължава по различен начин. Композицията е доста динамична, с рифове напомнящи на мелодет и увиващи се като змии китарни хармонии. “Nemecic” е може би потенциалният хит в албума. Най-характерното за песента е употребата на гайди, а ритъмът й наподобява на марш. Бих казал дори, че песента е съвременна интерпретация на марш. “He, The Aethyr” е може би най-прогресарското парче в аблума, с преливания между множество пасажи, държащи слушателя в напрежение какво ще стане нататък. Има един момент в песента, в който изглежда като че ще свърши - чува се уж затихваща мелодия, съчетана с речи, но илюзията за край бива разбита от идващия удар, последван от китарно соло. “Phobos' Synagogue” е бавна, с тежък риф, а “Rege Diabolicus” е най-скоростната песен в “Theogonia”. Бързото темпо създава усещане за паника, а разчупването на припева го увеличава. “Threnody” е епичен и бавен край на албума.

« Обратно
Коментари   Коментирай!