Няма да крия пристрастието си към финландците Machine Men, чието съществуване следя от самото начало. Още с дебютното им едноименно мини CD се усети, че тази група има голям потенциал. Може да се каже, че той вече се е развихрил в достатъчна степен в новия им албум – “Circus of Fools”. Записан с изключителен за възрастта им професионализъм, той се откроява значително от предишните две издания по няколко показателя. Най-важното е, че групата е намерила своята идентичност или поне е започнала да изгражда основите, върху които ще се развива оттук насетне. Личи си дългият път, който са изминали от предишния албум “Elegies”, който се явява като кръстопът за кариерата на Machine Men. Очевидно те са се спрели на по-трудния избор да търсят себе си, а не да копират, било то и изключително успешно, гигантите Iron Maiden и Edguy.
“Circus of Fools” e по-тежък, мрачен и целенасочен в сравнение с “Elegies” и “Scars And Wounds”. Освен това липсва закостенялата и на моменти досадна меланхолия в тях. Песните са много свежи и целенасочени, а стилът в не една от тях може да се определи като чист пауър метъл. Наблегнато е много на нови китарни идеи - не че и преди не ги е имало, но сега китарните постройки и сола са на съвсем друго извисено ниво с много по-осезаема тежест и важност за структурите на песните. Радва умението на китаристите Noronen и J-V Hintikka, чиито музикални хрумвания са претворени отлично в разнообразен и характерен, за толкова млади инструменталисти, начин. Вокалистът Toni Parviainen отново поразява с гласа и изключителната си техника. Все още има връзка в пеенето му с Bruce Dickinson и Tobias Sammet, но това е неизбежно с оглед, че гласът му просто е невероятна комбинация между тях двамата. Въпросът е, че тук чуваме съвсем различна техника на пеене, променена определено в по-тежка посока. Самият Toni определя “Circus of Fools” като най-тежкото им издание досега, изпълнено с пауър мотиви. Същевременно са успели да запазят характерната си мелодичност, като не са забравили да включат и онези емоционални баладични песни. Със сигурност ще се съглася с него, че групата е дала най-доброто от себе си при записите на албума. Освен това може да чуете меланхолични мандолини и куплетни пасажи, които са изцяло акустични. Отличен е балансът на песните, които варират от по-динамични, като откриващото и едноименно “Circus of Fools”, до по-бавни и лирични, като “The Shadow Gallery”. Лесно е да се пише за толкова качествен албум, особено когато няма пълнеж и композициите са максимално изчистени, отлично подбрани и подредени. Интересна изненада е хитро вмъкнатият детски хор в “The Cardinal Point”, а “Where I Stand” e умело украсена с акустична китара. Изобщо не липсват идеи, което може би е ключовата дума за това издание. Ще срещнем наелектризиращи сола, интересни ефекти върху гласа на Toni и още един куп изненади.
Ако досега не сте попадали на Machine Men, то определено е дошъл моментът да ги откриете, защото ненапразно са определени като младата надежда на финландския метъл и, повярвайте ми, около тях тепърва ще предстоят много интересни неща.
