Новата 2007-ма година започна, а почитателят на метъл музиката вече може да се наслади на кандидати за албум на годината. Немските ветерани от добре известните Grave Digger ни предоставят нов албум след двугодишно затишие. “Liberty or Death” за пореден път доказва, че немците си разбират от работата - а и няма как да не е така след 23 години на музикалната сцена. Може би доста хора ще кажат, че Grave Digger вече са се изтъркали след толкова години творчество, че не могат да ни предложат нищо ново. И ще грешат - новата тава на музикантите звучи учудващо свежо и надъхващо и може да служи като пример за много по-млади или начинаещи хеви/пауър/спийд метъл ориентирани групи.

Гръмотевици ни приветстват в началото на албума, разгръщайки се в над едноминутна величествена мелодия, след която започва главната част на пилотното, едноименно парче - “Liberty or Death”. И дори да съм съвсем наясно с факта, че понятието “химн на метъла” звучи абсурдно, тази песен би била наистина подходяща с нейните надъхващи лирики и припев. Може би именно тази песен е и най-открояващата се в албума, въпреки че в него няма слабо - казвам го не като фанатизиран фен на немската група, а като трезвомислещ любител на по-тежката музика. След нелошата “Ocean of Blood” идва едно от попаденията в този тавата - “Highland Tears”. Могъщ зов на гайди ни въвежда в песента, от която струи едновременно батално настроение и меланхолия, намираща място в тъжния припев на песента, за да дойде леката игривост на “The Terrible One” и темпото да се попромени към малко по-бързо. Парчето започва с тиха мелодия, само загатваща за дивите, тежки рифовки, които ще я последват. “Until the Last King Died” е друга от любимите ми композиции в този албум, в която се намесват и належащи световни проблеми, в частност беднотията, за които бива разказано от неповторимия вокал на Chris. Допада ми и хорът в припевите тук, изключително майсторски е направено всичко. “Silent Revolution” е спираща дъха песен, в която пак е налице чувството за войнственост, лъхащо от посланията й. Доколкото успях да разбера текста, Chris се обявява твърдо против наказанието с директна смърт и цялата песен е основана на неговата позиция по въпроса. “Massada” е също доста интересно парче, доста по-различно от другите в албума. Женски вокал и ориенталски ритми посрещат слушателя, за да се разгърне напълно песента след известно време, преминавайки във вече познатия ни стил на немската петорка. Бонус тракът също е интересен и заслужава да бъде споменат, защото изоставя по-забързаното темпо, царящо през цялото време в “Liberty or Death”. Тъжна, меланхолична мелодия подхваща слушателя още от началото, за да се присъедини към нея този път по-бавният, печален вокал на Chris. След което над шестдесетминутната приказка “Liberty or Death”, разказана ни от немците, свършва.

“Могъщо” и “величествено” са най-точните думи за тази творба според мен. Както вече казах, Grave Digger дадоха сериозна заявка за албум на годината с новото си, майсторско произведение.