Ревюта
Група: Legion Of The Damned
Албум: Sons Of The Jackal
Автор: Mort
Януари, 2007

 

Откакто чух втория дългосвирещ албум на холандците Legion Of The Damned – “Sons Of The Jackal”, още не съм на себе си. Открили баланса между траша и дета в най-добрата им страна (или по-скоро най-злата), пичовете цепят мрака! Безмилостен метъл, надъхващ към убийства и унищожение, ни подхваща от началото и ни пуска напълно изтощени в края. Характеризират го мощни китарни рифове и вероломни барабани, които подлудяват.

Със “Sons Of The Jackal” Legion Of The Damned ни пренасят в прокълнат свят, бъкащ от адови изчадия, а от ръждивите говорители се пропагандира смърт. Структурата на песните може би е малко по-праволинейна, но от тях бълва такава злост, че не би посмял да кажеш нещо против. Като цяло парчетата са адски скоростни и надъхващи и темпото не пада нито за миг – няма прошка. Най-впечатляващи определено са рифовете, на които ти иде да си откачиш главата и да поиграеш на 21 с нея! Текстовете навяват впечатление, че се разказва за една пост-апокалиптична реалност. Кървав звук, който се врязва директно в главата, разказва с болезнена сила истории от задните алеи в бруталния свят на мрака. Някак страшно ми напомнят песните за японското аниме “Хелсинг”, именно където се сблъскваме с такава мрачна действителност, на вампири и гоули. И какво да си мислиш с имена на песни като “Sepulchral Ghoul” и “Undead Stillborn”. Да не говорим и за обложката, изобразяваща върколак, изкочил от ковчег насред гробища. Всички инструменти са обединени в абсолютна батарея с цел да сеят смърт. Не се наблюдават никакви ненужни отклонения, гласът на Maurice Swinkels реже безмилостно в лек подход, подобен на маниера на Mille от Kreator.

Това е здрав траш/дет метъл, затова дори това, което съм написал за него, е много и повече няма да има, така че изчезвайте! Това е нещо, което трябва да се чуе - хващайте “Sons Of The Jackal” и надуйте уредбата на макс, а преди това си набавете лекарствени средства против главобол.

« Обратно
Коментари   Коментирай!