Норвежците имат навика да се славят с доста сурови произведения на изкуството си. Дали ще е пословично скъпия стандарт на живот, живописно ледените фиорди и планински върхове или грубия, жесток метъл, чуе ли се Норвегия, асоциацията на мига е нещо ясно и силно. В конкретния случай на Glittertind положението е на километри от там.
Макар и студени норвежци, момчетата ни представят един много топъл, леко скучен, но и доволно задушевен албум. Мелодичност определено не липсва на норвежкия. Почитателите на звучността на езика ще останат доволни от лесно чуваемите лирики, придружени от приятни фолклорни мотиви. Може би добрата случайност тук, или точно планиран график, позволяват на албума да се появи ръка за ръка с пролетното време, което го прави приятен саундтрак на светлата бира в парка.
Не, нека няма очаквания за разтърсващ запис, даващ на 16-годишните метъли смисъл в живота. Дълбочината не е от силите на Glittertind, нека бъдем чести – оригиналните мотиви също. Търсейки силните им страни, можем да говорим за атмосфера, за сърдечни гласове и ритмичност в цялостния звук, за приятни за подсвиркване мелодии, удовлетворяващи достатъчно музикално талантливите слушатели.
Макар и първото парче от “Blåne for blåne” – “Ukjend land” – да започва изключително обещаващо, с очакване за динамичен запис, преминаващ през възходи и падения, тук намираме само едно възходящо начало. Албумът продължава твърдо по средата, без да сте усетили от колко време го слушате, но и без особен интерес как ще завърши. Балада следва балада, а няколко секунди раздвижвания само дразнят ухото с липсата на по-нататъшно развитие. Краят с “Bon” прави опит за поглед към светло бъдеще и мрачен залез, но когато този край не е имал предистория, опитът лекичко се проваля, дори и на заден план да звучи с лека препратка към другаря Tuomas Holopainen.
Като цялостна композиция, “Blåne for blåne” е албум, изпускащ важни нещица като идея и динамика. Може да се превърне в страхотен саундтрак на пролетен ден, звучащ през отворения прозорец, докато оплевявате градината и сеете нарциси. Макар и описващ такава картина, записът все пак успява да опише картина. Ненатрапчив и нежно фолклорен, спасен от норвежкия и благозвучността му, новият албум на Glitterind не е препоръчителен за сериозния метъл фен, следящ всяка китара. За сметка на това може безнаказано да бъде препоръчан на братовчедка ви, която до ден днешен продължава да нарича Nightwish тежки.
