В днешната музикална ера, изобилстваща от стилове, групи и течения, е трудно да създаваш свое собствено изкуство, без да се променяш и да търсиш развитие. Когато говорим за музиката в най-чистия ѝ и неопетнен облик, промяната и експериментите са нещо естествено и неизбежно. И то не заради тенденции, мода или поза, а защото творчеството ти се променя заедно с теб самия и погледа ти към света. Невъзможно е да задоволиш очакванията и капризите на всички, защото музата – във всичките ѝ образи и измерения – е нещо, което рядко следва правила и норми. Винаги е трудно да бъдеш различен и същевременно себе си, но най-важно е да бъдеш верен на изкуството си – да го запазиш чисто и откровено на всяка цена и да излееш истинската си същност чрез него. Но истината не винаги е приказна и хубава. Понякога тя идва в мрачни, болезнени, дори гротескни форми, но също носи своята студена и жестока красота. Един от ярките примери за това е идеологът и основен композитор на шведите Shining – Niklas Kvarforth, който отново ни повежда към най-непрогледните и разкривени сенки на душата си с “IX: Everyone, Everything, Everywhere, Ends”.
На ръба на лудостта, често на прага на смъртта и в постоянна борба с вътрешните си ангели и демони, Niklas Kvarforth продължава да бъде същия вулгарен мизантроп, абсолютен циник и радикален психопат, но в същото време вдъхновяващ творец и музикант, който определено има какво да покаже на света. А Shining е група, която от създаването си не изневерява на запазената си марка първичен ужас и нихилистичен хаос, но винаги успява да ни изненада и да покаже нещо ново. Все пак никога не знаеш какво да очакваш от един суициден маниак. Преди две години величественият “Redefining Darkness” буквално предефинира тъмнината с мелодичните си, но не по-малко мрачни прогресив парчета, като някои от нас все още са преследвани от прокобния припев “The ghastly silence spoke to me – you cannot sleep, you cannot cry and you cannot smile, unless someone dies.” Заглавието на новия им запис също говори само за себе си - “IX: Everyone, Everything, Everywhere, Ends”. Един реален до болка факт, от който никой от нас не може да избяга.
Албумът представя шест композиции от общо 40 минути, този път изцяло на шведски и както винаги струящи от депресия, меланхолия, агресия и омраза. Също както в предшественика му, в “IX: Everyone, Everything, Everywhere, Ends” се чува огромна смесица от жанрове, вариращи от блек, джаз и прогресив до хеви метъл в лицето на интрото “Den Påtvingade Tvåsamheten”. Втората песен, “Vilja & Dröm”, в която няма и капка компромис, е носталгична препратка към неповторимия “V: Halmstad”. Едно от големите попадения и изненади този път е “Framtidsutsikter“, за която думата “балада“ е почти на върха на езика до момента около петата минута, в който цялото небе се срива отгоре ни и всички подобни мисли стават на пух и прах. И слава богу, оказва се, че това не е любовна блек метъл балада, освен ако не смятате “Länge leve misären” или “Да живее нещастието“ за особено романтично мото. “Människotankens Vägglösa Rum” от своя страна няма нищо общо нито с котките, нито с рома, а е изтъкана от брутални рифове и мелодични куплети, завършващи с красиво блус соло. В “Inga Broar Kvar Att Bränna” се появяват и различни акустични инструменти, които са идеално допълнение към чувствените вокални партии на Kvarforth и сърцераздирателната китара в края на парчето, каквато рядко можем да чуем от Shining. Заключителната “Besök Från I(ho)nom” слага край на поредния им албум, който преминава отвъд всички музикални рамки и изненадва дори собствените им фенове, като показва, че за истинското изкуство няма никакви граници и стилове. Затова и Shining далеч не е случайна група.
Нюансите на деветата глава в историята на шведите са по-тъмни от всякога. И предстои да стават все по-тъмни. Защото веднъж откриеш ли тъмната си страна, тя става неизменна част от теб и крие силуета си дори зад най-сияйните лъчи надежда. А при Shining никога не е имало надежда. Никога няма и да има. Защото... Everyone, Everything, Everywhere, Ends.
