След няколко недотам убедителни записа и самоубийствена вокална смяна бе цяло чудо, че Kamelot успяха да си възвърнат короната на властелини на мрачния прогресив пауър метъл. И ако “Silverthorn” напомни за истинската им сила да придават плътност на концептуални истории с богат, но едновременно с това запомнящ се звук, задачата пред “Haven” е още по-сложна, съдейки по думите на Thomas Youngblood в интервюто за Metal World – да осигури свят-убежище за слушателите… Фиктивно място извън ежедневната рутина, изградено с динамични теми и музика, с помощта на които всеки да припознае и преоткрие себе си.
Слушайки диска за 666-и път, се убеждаваме, че групата и този път се е справила прекрасно по всички параграфи. Нещо повече – “Haven” бетонира позицията на Tommy Karevik като идеален заместник на знаковия Roy Khan, а тандемът Thomas Youngblood / Oliver Palotai звучи най-съсредоточено и колективно от издаването на шедьовъра “The Black Halo” преди цяло десетилетие.
Избраната музикална насока на Kamelot през 2015-а година далеч не страда от повтаряемост или липса на идеи. Хитовият сингъл “Veil of Elysium” и приповдигнатото настроение на песни като “End of Innocence” и “Beautiful Apocalypse” възвръщат част от леко позабравената напоследък романтика, превърнала се в запазена марка на групата, обръщайки поглед към миналото и славните дни на албуми като “Karma”. Пристрастяващите припеви на “Insomnia” и “My Therapy” рисуват мрачни картини и остават задълго в съзнанието, а лиричната балада “Under Grey Skies” (с гости Charlotte Wessels от Delain и Troy Donockley от Nightwish) отсрамва групата след недоразумението “Song for Jolee”. “Citizen Zero” блесва с хорови партии и симфоничност, подходящи за саундтрак към някоя антиутопична театрална постановка или филмова лента; “Here’s to the Fall” е минималистична ода, сякаш написана за феновете на Roy Khan – и наистина, вокалните партии на Tommy се доближават до степен на неузнаваемост до тези на предшественика му. Ревовете на Alissa White-Gluz (Arch Enemy), насечените китари и ритъм секция автоматично превръщат “My Revolution” в най-тежкото парче в дискографията на Kamelot. Контрастът между екстремната джем сесия след изморителен ден в репетиционната и мащабната “Liar Liar (Wasteland Monarchy)”, в която чуваме и чистия глас на Alissa в дует с Karevik, затваря албума в тематична рамка.
Kamelot ни припомнят със стил, че са майстори в писането на епична, меланхолична и какъвто още се сетите вид музика. Към днешна дата групата продължава да демонстрира висш пилотаж в музицирането, надграждайки и без това отличните си постижения, без да ги повтаря, а запис като “Haven” е напълно достатъчен, за да остави претендентите за трона им в праха.
