“Погледни с очите си деня пред теб. Позволи на съзнанието ти да роди нови мечти. Жени, деца, мъже - уловете мечтите в ръцете си! Придайте им формата, която желаете. Скулптирайте ги в най-публичния ви образ. Освободете сърцата си. Всеки нов час държи нова възможност за ново начало.”

Заглавието на новият албум на белгийците Thurisaz – “The Pulse of Mourning” – произлиза от горецитираната поема на американската писателка Мая Анджелоу. Философията на музикантите обаче е доста различна. Те вярват и поставят фокуса си върху меланхолията и минорните чувства, които контрастират с методичните вдъхновения по същия начин, по който светлата и изчистена обложка контрастира с мрачното и безнадеждно съдържание на албума.

В скромните рамки на 44 минути западните посланици на атмосферичния метъл успяват да постигнат нещо значително и ценно. Звученето им е мощно и стегнато, без да разбиват черепа ти. Освен това в музиката си въплъщават и един емоционален хаос, който не стои изкуствено или показно. Не на последно място, интензивната агресия, която използват, за да изразят чувствата си, никога не достига груба бруталност. Изслушвайки кратката тава, си даваме сметка, че златният баланс е нещо изключително важно, което доста често ни липсва в една подобна група. И все пак на Thurisaz им отне известно време за да постигнат всичко това. Те трябваше да се завърнат към звученето на първите си два албума, да извлекат и синтезират екстремизма, властващ в същността им, и да го смесят с леката и отнесена меланхолия, обладала последните им изяви. Именно така са се получили в един диск уникални композиции като “Patterns of Life” и “One Final Step”, които успяват да демонстрират на едно място всички силни страни на бандата. Във втората се появява и нов елемент под формата на разтегленото китарно соло, което успява да придаде една кулминативна завършеност на иначе достатъчно епичното и разнообразно парче. Очевидно и самите музиканти са наясно с новооткритите силни страни, тъй като избраха нетипично дългото парче за сингъл и заснеха видеоклип към него. Значително по-рядко се появяват мелодичните вокали, но те винаги тежат на мястото си и доизглаждат депресивната емоция, която музиката поражда. Най-значителна сила им е придадена в закриващото парче “Stargaze” - интроспективна балада, която набляга на минималистичното, но изключително нежно звучене. Дълъг инструментал като “Tangram”, който сякаш разделя творбата на две половини, пък поражда асоциации с по-симфоничните изяви на Anathema, като им придава и едно по-филмово излъчване.

Thurisaz винаги са били банда, която има ясна цел, но не винаги знае как да я реализира. След множество опити и завои към различни крайности - от агресивен блек/дет към изцяло акустичен албум - те най-накрая успяват да намерят ключа към правилния баланс, който превръща “The Pulse of Mourning” в най-силната творба в досегашната им дискография. В тесния лабиринт на албума пътеката на тъгата води към триумф. А пътеката на триумфа често води към тъга. Вие коя бихте избрали?