Skeletonwitch са толкова метъл, че албумите им могат да бъдат използвани и като строителни материали. Толкова метъл, че Manowar решиха да се пенсионират. И толкова метъл, че са готови да дойдат в страна, за която едва ли са чували преди, и да свирят в клуб, в който спокойно бихме могли да свирим и ние – моя милост и адмиралът Warrior Of Ice. Свързваме се с китариста Scott Hedrick и той е (почти) пунктуален. По-метъл от това – здраве му кажи.

Каква е историята на “Serpents Unleashed”?

Всеки албум на Skeletonwitch започва от рифовете. Като цяло аз и Nate [Garnette, китари] пишем “демота”, като за целта използваме дръм машина. Впоследствие разкриваме идеите си на останалите и ги оставяме да циркулират помежду ни. Така всеки един от нас има възможност да нахвърля собствените си идеи и да вкара динамика, когато се съберем и започнем да репетираме новите парчета. Всеки получава шанс да даде собствения си принос. Всичко обаче започва от китарите. “Serpents Unleashed” не е изключение.

Как се разви групата в процеса на композиране? С какво “Serpents” е по-различен от “Forever Abomination” или “Breathing the Fire”?

В годините Nate е написал най-много материал за Skeletonwitch, но с този албум басистът ни Evan и аз бяхме замесени още в ранните фази на записването му. Например Evan написа основните рифове за “More Cruel Than Weak”, а аз направих “Unending, Everliving” и “This Evil Embrace”. Всички сме израснали като композитори и Nate се възползва от това, като с радост посрещна приноса ни. Skeletonwitch не е едноличен проект. Всички влагаме еднакво много любов и енергия в тази банда.

Смяташ ли, че феновете на по-ранните ви албуми са били готови за промяна?

Действително ли има значителна промяна? Ние винаги пишем музиката, която бихме искали да чуем. Да, звучи егоистично, но ние пишем преди всичко за нас самите. Пишем музиката, която ни вълнува и която ни въздейства. Естествено, надяваме се, че и останалите я харесват, но когато работим, нямаме наум никого, освен нас самите. “Serpents”, както всяко от предишните ни издания, е стопроцентов Skeletonwitch – едно отражение на собствените ни вкусове. Стремим се да сме искрени спрямо нас самите, а докато това е така, няма как да стъпим накриво. Така че ние не сме усетили да настъпва значителна промяна. Претърпяхме естествен прогрес.

Как ви помогна Kurt Ballou в мисията да откриете перфектния звук за Skeletonwitch?

Kurt успя да улови енергията и интензитета на лайв изпълненията ни и да ги вдъхне в записа. Това е нещо, което той умее до съвършенство – в годините го е отработил както с Converge, така и с всички останали групи, имали щастието да работят с него. Kurt е изключително адаптивен. Няма значение дали свириш хардкор, траш, дуум или блек – той е способен да вникне в замисъла и не просто да изпипа продукцията, но и да усети от какво точно имат нужда самите музиканти. Когато отидохме при него и му пуснахме готови демота от “Serpents Unleashed”, той сякаш започна да чете мислите ни. Хвана всичките ни идеи и направи от тях точно това, към което винаги сме се стремили. Звучи невероятно, но наистина е така. Kurt е не просто невероятен китарист и продуцент – той е добър психолог. Създава комфорт на всички около себе си.

Значи спокойно може да се каже, че той е последното парченце от пъзела.

Абсолютно! Kurt действително успя да изведе звука ни до друго ниво. Свърши невероятна работа и страшно бих се изкефил да работя с него отново!

Skeletonwitch често са свързвани с анти-религиозни послания. Помогна ли ви процесът на крещене срещу религията да постигнете вътрешен мир?

Предполагам, че е редно да питаш предишния ни певец, Chance [Garnette, 2003 - 2015]. Той пишеше тези текстове. Аз имам целия мир, от който се нуждая, и въобще не ме е грижа в какво вярват другите. Ако искаш да вярваш в някакъв бог, в Дядо Коледа или в Голямата стъпка – давай, брато! Но ние никога не сме били толкова против религията, колкото са, да кажем, Goatwhore. Просто не това е смисълът на Skeletonwitch. Какво точно е имал предвид Chance… Това е друга тема. Няма как да знам със сигурност.

Добре, но не мислиш ли, че в годините сте усвоили и по-философско отношение към текстовете? Песента “More Cruel Than Weak” започва с думите “There shall come a time when every man must show their worth / A time to stand and fight”…

Мисля, че отново трябва да се обърнеш към Chance. Не съм наясно какво значи това.

Албумът продължава да резонира. Как го чувстваш две години по-късно?

Много се гордея с него. Това е албумът, в който съм написал най-много музика за Skeletonwitch, и страшно много се радвам, че беше добре посрещнат. А и, както вече стана дума, дълги години страдахме от факта, че студийните ни записи не звучат толкова убедително, колкото живото ни изпълнение. Когато преодоляхме и това препятствие, вече знаехме, че “Serpents” е специален албум. Никога не сме се тревожили какво ще кажат феновете, а и в конкретния случай беше почти невъзможно да се провалим. Разработили сме своята собствена формула. Докато тя ни върши работа, всичко ще бъде наред.

Когато работите по няколко проекта едновременно, завършвате ли единия, преди да започнете всеки следващ, или всичко се случва наведнъж?

Никой от членовете на Skeletonwitch не участва в други групи, така че Skeletonwitch е единственият ни проект. Винаги концентрираме цялата си енергия върху този албум, докато не го завършим. Skeletonwitch е основният ни приоритет. Щастливи сме заедно, нямаме нужда от странични проекти. Пишем музика, след това щамповаме н‘екви тениски и скачаме на вана за две години по турнета.

Като група, която обединява много влияния – от траш и блек метъл до мелодет – как успява Skeletonwitch да балансира между различните жанрове?

Трудно е за обяснение, но като цяло просто си знаем кога звучи “правилно”. Слушаме адски много музика, така че защо да не пишем музика, която да отразява вкусовете ни. Смятам, че е кошмарна идея насила да се ограничаваме още в самото начало, като се идентифицираме с определен жанр. Музикантите трябва да са свободни да правят каквото си поискат. Просто си пиши музиката и остави останалите да я класират по жанрове.

Сега сте на път към Източна Европа. Как ще опишеш шоуто на Skeletonwitch за онези, които не са ви виждали никога досега?

Рифове, рифове, рифове и още рифове, енергия, дълги коси, усилватели и петима души, които правят това, което обичат най-много на този свят.

Какво би променил в групата, ако имаше шанса да го направиш?

По-големи к*рове?