Както и преди е казвано, говорейки за руски метъл, лагерите основно са два - твърдо за и много против. Типичният руски метъл често бива прекалено фолклорен и студен за някои, но и много задушевен и истински за други. Момчетата от Distant Sun обаче ни представят един много европейски и професионален звук. Динамичен и идеен, “Dark Matter” е албум, кипящ от ентусиазъм и желание за развитие. Естествено се появява и красивият момент с парчето, което бихме изтрили от цялата концепция и забравили, че съществува, но хей - сякаш последните творения на утвърдили се банди като Edguy и Sonata Arctica го нямаха.
Албумът е дело на двама човека, което действа доволно впечатляващо, имайки предвид финалния резултат. Макар и недостигнал краен звук на бандата и задаващ трудния въпрос “ама тези какво точно свирят”, “Dark Matter” e меко казано приятен за слушане. Тук руското е добре прикрито зад цялостната енергия на музиката, макар и не отбягвано. Дори и мнозина да биха казали, че звукът на бандата напомня началата и гигантите на немския пауър метъл, славянската “беседа” блика от записа, изпълнен с комуникативност, неприсъща за германските народи. И ако най-добрите описания за албума са на какво не прилича, преспокойно можем да твърдим, че страни и от типичния немски педантизъм - точен до запетайката, но и лишен от спонтанност. Руснаците винаги са вкарвали нещо от себе си, дори и свирейки европейски.
Последната група, свирила подобен микс от стилове, макар и жестоко далечен от звука на Distant Sun, e Iced Earth в гордите си начални периоди. Съчетанието от траш и пауър при руснаците обаче е доста различно. Ниски трашърски вокали биват подкрепени от почти хеви висини на заден план и всичко това, оваляно в моментни ориенталски мотиви. Всъщност крайното “ястие” е далеч по-добро от гореописаната рецепта. Нима на някого му стигнаха едни Orphaned Land и толкоз? Нищо подобно, давайте момчета, Ориентът има какво да покаже. Особено в комбинация с тежки барабани и бързи китари.
Заглавната “Dark Matter” бива така немско звучащото парче, което този път обаче звучи свежо. И все пак, големия хит на албума бива откриващата “Prophet of the Mean”, която е толкова лесна за тананикане, изкарвайки от дълбините желание да си купите поредната метъл тениска, този път на руснаците. В тази игра на криеница парчето за изтриване е началото на “Shattered Empire”. Освен ако, разбира се, не искате да сформирате Волтрон - тогава е идеално малоумно, макар и парчето да продължава обещаващо. Другият голям пропуск тук е незапомнящият се край, който, дори и роково-хитов, граничи отново с лека посредственост.
“Dark Matter” e страхотен почти-дебют на руснаците Distant Sun. Енергичен и запомнящ се, албумът е меко казано сладък в дивотията и микса си от мелодии. С малък риск, спокойно би привлякъл както закостенели рокаджии, така и малко по-преслушалите музика фенове на дълбокия Северозапад.
